Начало

Ясно е, че настроенията и емоциите са заразни. Ведрите хора около нас повдигат и нашето собствено настроение, докато депресираните сякаш ни завличат в своето емоционално блато. Психическите състояния могат да се предават и чрез романи, филми, текстове, стихове, съобщения, картини, снимки, цветове, звуци, движения и вероятно още неща, които пропускам в момента.

Всеки от нас има слаби места. Това може да са страхове, фобии, комплекси, съмнения и прочее неприятни неща от този род. Дори и да има човек, толкова съвършен, че да няма никакви подобни проблеми, то такъв индивид също не е застрахован от това да развие някои от тях. За съжаление, за това може да му се „помогне“ от страна на този или тези, които знаят как да активират и да утежняват подобни състояния.

Зареждането на съзнанието и подсъзнанието с понятия и нагласи и оформянето на подсъзнателната настройка, чрез целенасочено представяне на различен тип информация е един от най използваните похвати за въздействия. За силата и ефективността на тази методика говори експериментът, проведен от Нюйоркския Университет от психолога Джон Бардж.

Важен манипулативен прийом е насаждането на надежди и очаквания. Тук се цели повлияване на решенията и поведението на индивида, чрез намеци и внушения за някакви позитиви, при определени условия. Тези намеци и внушения обикновено са много завоалирани и иносказателни. Те могат дори да не бъдат вербални, а да бъдат изразени чрез конкретно отношение, език на тялото, жестове и т.н.

Припознаването е един от основните похвати за внушения, който се използва в интернет и медиите. Както видяхме, почти всичко може да бъде предмет на внушение - може да ни се внушава например определена нагласа за самите нас, да ни се внуши определена представа за дадена ситуация или пък измамна идея за това какво мисли някой за нас, определена гледна точка, опасения от възможни рискове и опасности, емоции, желания, състояния и т.н.

Емоционалната дресировка се използва доста често не само във форумите, но и в медиите. Това е бихейвиористки подход, при който човек се дресира да реагира емоционално на определени дразнители, били те вербални, писмени или визуални. Такива дразнители биха могли да бъдат например думи, фрази, изрази, цвят на шрифта, тип на шрифта(удебелен или твърде открояващ се), снимки, определени детайли и образи в снимките, характер, композиция и т.н. Реално, дразнителят може да бъде всичко.

В повечето случаи троловете не са тийнейджъри-аутсайдери, компенсиращи своята фрустрация, комплекси и неудовлетвореност с асоциално и дразнещо поведение в интернет, а най често представляват обучени и платени индивиди, който извършват целенасочена и организирана дейност в служба на нечии интереси. Не винаги троловете са агресивни и стремящи се към профанизиране и обезсмисляне на дискусията.

Бихейвиоризмът е направление в Психологията,  целящо формиране на поведение чрез въздействие. Най общо казано, Бихейвиоризмът разглежда поведението като реакция на определени стимули, били те позитивни(подкрепящи) или негативни(наказващи). Поведението се формира чрез съчетаване на позитивни и негативни стимули.

Котвите в психологията имат две възможни дефиниции - според Бихейвиоризма и НЛП и според концепцията за интуицията и несъзнателното мислене и преценка(според изследванията на Даниъл Канеман).

И двата вида котви намират широко приложение при всякакъв вид манипулации.

Както видяхме, потребността от сигурност е базова потребност, според концепцията за пирамидата на потребностите на Маслоу.  Затова и хората са склонни да правят компромиси с други потребности в името на нейното задоволяване. Ако не сме сигурни за нашата физическа неприкосновеност, ние няма как да мислим за нещо друго, освен за оцеляване. Ако не сме уверени в нашата финансова сигурност, ние ще мислим само за сметки и пари, и ще се страхуваме от уволнение, а това ще ни прави неуверени, плахи и податливи на контрол.