Тъмничарят

-Кой си ти?

-Аз съм твоят тъмничар, разбира се. Най големият ти враг.

-Какъв тъмничар? Доколкото ми е известно, аз съм свободен.

-Щом мислиш така, значи си върша работата добре. Но понеже това е сън и след като се събудиш няма да си спомняш нищо, мога да ти кажа истината. Ти си окован и живееш в тъмница от много години.

-Дрънкаш глупости. Пълно е с такива смешници като теб, които се чудат как да привлекат внимание. Разкарай се, ако обичаш.

-Няма как затворникът да нарежда на тъмничаря. По принцип е обратното.

-Слушай ненормалнико, глупавите ти номера не могат да ме ядосат. Намери си друг слушател.

-Би ли ми споделил защо вчера отказа да излезнеш на парти с колегите след работа?

-Теб това какво те бърка?

-Нищо, просто питам. Защо отказа да прекараш една приятна вечер в компания, а вместо това се прибра в дома си и до късно превключваше каналите пред телевизора?

-Ти май си вреш носа където не ти е работата.

-Не, точно това ми е работата.

-И как реши, че това ти е работата?

-Ами защото точно тази работа ми възложиха.

-Кои?

-Не мога да ти кажа. Професионална етика.

-Пак бръщолевиш глупости. Не виждам, кой би имал интерес да ми навреди.

-Явно твърде малко познаваш хората. Дори и твоите близки например.

-Кои близки? Приятели, роднини?

-...

-Ясно е, че се правиш на интересен, но няма да се закача на въдиците ти. Твърде елементарни номера пробутваш. И какво изобщо целиш с този разговор?

-Да кажем, забавление. Да си тъмничар в твоето съзнание, честно казано, е доста скучно. Ако имаше представа колко са прозаични мислите ти, щеше да ме разбереш. Но, признавам, и аз имам някаква вина за това. Нали аз съм този, който те държи в тъмницата от дълги години, не мога да очаквам да си особено жизнерадостен, интересен и забавен.

-Знам, че това е сън и че няма никакъв тъмничар. Но така или иначе сме тук, където и да е това тук, и дори и ти да си само отпадъчен продукт на подсъзнанието ми, изплуващ от блатото на кошмарите по време на сън, когато човек е най уязвим, все пак бих ти задал един въпрос, като на човек. Въпреки, че не си човек и не можеш да бъдеш. Но... не мислиш ли, че това, което говориш е отвратително, грозно и цинично?

-Това е една от най големите ти грешки, че все пак ме възприемаш като човек, защото така ти се иска. И дълбоко в себе си очакваш човешки отговор, такъв отговор, който ще те удовлетвори морално. Но ти никога няма да го получиш и горчивината от това постепенно ще те разяжда. Разбира се, това прави моята работа още по лесна. Колкото си по травмиран, толкова по лесно е за мен да те пазя в килията ти. А иначе, това, което ти възприемаш като „отвратително“, „грозно“ и „цинично“ за мен е просто проява на професионализъм.

-Ти си... ти си... Чиба гнусно привидение, махай се от главата ми, гад! Върви в главата на змията или хлебарката, където принадлежиш и от където сигурно си изпълзял!

-Боли, нали? С времето се свиква... донякъде... Но те съветвам да приемеш нещата философски – такъв е светът, просто така стоят нещата. Винаги ще има печеливши и губещи и изобщо как ще има добро, ако няма и зло?

-Просто си изпуснах нервите за глупости. Ти не съществуваш. Скоро аз ще се събудя и теб няма да те има. Ще се изпариш и няма и да си спомням за този грозен сън. И ще започна утрешния ден дори без бегъл намек в съзнанието ми за гнусния, но краткотраен грип на душата, който представляваш!

-Точно така. Впрочем, каква ти е програмата за утре? Вероятно същата, като вчерашната? След „вълнуващия“ ден прекаран в офиса, после ще прекараш вечерта пред компютъра или телевизора, нали?

-Е, и?

-Нищо. Извинявай, но няма как да не знам програмата ти за деня. Ти доста рядко се отклоняваш от нея.

-Не виждам какво значение може да има това...

-След работа си уморен, нямаш енергия, изнервен, не ти се говори с никого, нали? Направо си скапан. Разбирам те, цял ден цифри и букви пред монитора, не е лесно да си счетоводител... Но една мисъл те крепи през всичките тези осем или девет невротизиращи часа в офиса. А тя е, че след работа ще минеш през кварталната бакалия, ще си вземеш три или четири силни тъмни бири, ще се отпуснеш на дивана и още от първата глътка в тялото и душата ти ще се разлее блаженство и спокойствие. Нали?

-И какво от това? Естестевно, че всеки има нужда да релаксира след работа.

-Разбира се. Мислил ли си някога за смяна на работата? За нещо по перспективно, по интригуващо, забавно? За работа, след която няма да се чувстваш като смачкан червей, който гледа да припълзи колкото се може по бързо до дупката си, където най сетне да се отпусне, смучейки бира. Знам, че си мислил. И дори си поглеждал обявите. Но...

-Е, малцина са доволни от работата си. А смяната и е свързана с риск, който по често е неоправдан. И все пак някой ден може и това да се случи.

-Естествено. Някой ден... Освен това си твърде стар, несигурен, нямаш много спестявания, пък и може да се окаже и по лошо за теб. Не те обвинявам, разбира се. Между нас казано, а то ще си остане между нас, малко ти е късничко вече. Ако се беше сетил по рано може би сега положението ти щеше да е друго. Но пък нали за това бях пратен аз, да унищожа твоето по добро бъдеще и твоето по добро аз. Понякога е достатъчно съвсем малко, наистина съвсем малко, за да промениш нечия съдба. Стига да знаеш къде точно да пипнеш. Лекичко, фино...

-Копеле...

-Ласкаеш ме. Искаш ли да ти припомня всички тези ситуации, в които си могъл да вземеш друго решение, но нещо те е спряло? В живота на човек има много такива кръстопътища. Било то за започване на нова работа, запознанство, пътешествие, ново начинание и какво ли още не. Вълни, които ако успееш да обяздиш, биха те носили през океана на живота, от който би черпил сила и узнавал тайни, така че преживяванията ти далеч да надминават очакванията ти и мечтите, а ти самият да изненадваш себе си с това, какво можеш да бъдеш.  Да, аз говоря за тези съдбоносни за теб моменти, когато вродената ти плахост в последния момент изненадващо е надделяла, или пък импулс на малодушие, подсилен от някой твой комплекс е изплувал от дълбините, лекичко засилен от мен нагоре, към душата ти? Или може би просто когато, незнайно защо, си имал необяснимо лош късмет, питайки се коя ли зла сила ти е объркала пътя? И така, вместо да сърфираш в океана от възможности, този океан, който е изобилстващ от потенциал, емоции и преживявания, ти стоиш на закътания в скалите чакълест бряг, на който има един диван, компютър и телевизор, не смеейки дори да си признаеш, че тайничко се надяваш златната рибка да се отбие и на този твой безрадостен бряг, готова да ти изпълни дори и само едно желание. Но, уверявам те, няма. Аз се погрижих всичко да се случи по този начин. И повярвай ми, трудих се неуморно и упорито, за да изградя килията първо в теб, а после и в живота ти.

-Защо...?

-Защо вълкът изяжда заека? Защото такъв е редът. Защото затворът за едни, разкрива пътя към небесата за други. Защото колелото на живота се върти гладко, но се смазва от множество прегазени съдби. Защото ако някъде има щастие, другаде трябва да има нещастие.

-Това, което наричаш колелото на живота е месомелачка на душите. Тя има нужда от тях, за да съществува. И тези души влизат една след друга в нея, парализирани от страх. Изчезне ли страхът, това колело от Ада спира. Остриетата му ще се счупят в твърдостта на душата, в която няма страх. И тогава и ти ще умреш, но понеже нямаш душа, ще изчезнеш напълно.

-Думи... Какво друго ти остава? И двамата знаем, че утре отново ще направиш същото, което правиш всеки ден.

-Не знам. Може би няма да е съвсем същото.

 

 

Боян Таксиров