Думите могат да бъдат куршуми, това сме го чували. Но тези куршуми могат да действат избирателно. Това е възможно, защото всяка информация се възприема през призмата на индивидуалния контекст, или психическа настройка на индивида. Ако например информацията е текст, то настройката на индивида, неговата ситуация, състояние и т.н. е контекст. Така че думите, в ролята си на куршуми, могат да нараняват тези, които предварително са настроени да бъдат раними. Настройката се извършва на базата на предварителни въздействия, така че в индивида да бъде предизвикано определено състояние, да бъде създаден психологически контекст. Да бъде настроен на определена вълна. Това е най ефективно, когато въздействията са свързани с психопрофила на индивида и се прицелват върху неговите слаби места: страхове, проблеми, комплекси, съмнения и т.н. Тези слаби места могат да бъдат свързани с определени думи, така че да се получи закотвяне. Впоследствие ключовите думи могат да бъдат презентирани навсякъде – в ежедневната реч, в постове на тролове, в текстове на журналисти и т.н. и с цел да въздействат на индивида като копчета на дистанционно. Много може да се пише по въпроса, но в името на придържането към сбития, блогов формат на материалите тук, да преминем към същността. Приведеният пример няма как да включва вашия психопрофил, тъй като аз не съм Гугъл например :) но с него все пак ще се опитам да илюстрирам идеята. За начало просто прочетете долния текст.
Текст 1
Днешната ситуация в обществото и държавата налага да приемем реалността преди всичко такава, каквато е... Основната задача пред нас, като пълноценни индивиди е да изринем боклука от обществения живот, така че да не се налага да се срещаме с него навсякъде - в институциите, в работата ни, на улицата... Защото истината е, че той ни трови, той отравя ежедневието и бъдещето ни. Докато не извършим това, кръгозорът в нашия живот винаги ще бъде къс... Трябва да сме наясно с фактите, а те са, че уродливостта на някои социални аномалии пречи на нормалното функциониране на обществените процеси. Това си личи дори в най тривиалните ситуации, например когато вървим по улицата. Налага се да си запушваме носа от разнасящата се смрад, когато минаваме покрай преливащите контейнери с боклуци, които се разпиляват и по тротоара, където определено не им е мястото... Тази погнуса е напълно разбираема за нормалния индивид, който иска да живее в красива градска среда, вместо в грозна и ненормална кочина. НЕ може да вървим по улицата и да подритваме боклуци, а уличните помияри да ги разнасят навсякъде! Крайно време е някой просто да ги изчисти! НЕпълноценното функциониране на общинските служби се дължи на дълбокия сън на техните служители. Те трябва да бъдат събудени и най накрая да прогледнат за реалността в града. А ако не желаят да си отворят очите за фактите, ще докажат, че са просто едни некадърници, които за нищо НЕ стават... Много граждани са на мнение, че в този си вид, общинската служба по чистотата е едно недоразумение, което прави грешка след грешка и това не може да продължава повече. Срещу директора на тази служба има много негативни настроения, някои по неделикатни изрази в социалните медии го определят просто като един палячо, който не си знае мястото и заради когото градът е заприличил на „лайно“. Начинът на работа, който той налага, според въпросните изрази е старомоден и цитирам: „дърт“.
Факт е, че на гражданите им е писнало от смотаните оправдания на отговорните лица за заобикалящата ни мизерия. Ако те се чувстват изхабени и амортизирани, би трябвало да бъдат пенсионирани, вместо с бездействието си допълнително да разболяват градската и социална среда. Упорството им да останат там, където не им е мястото, е достойно за съжаление. Няма смисъл единствено заради собствения си егоистичен комфорт и удобството на креслата в кабинетите им, тези службогонци и кариеристи ежедневно да акумулират всеобщото презрение.
В края на това изложение бих напомнил отново, да приемем фактите такива, каквито са. Грозотата на заобикалящата ни среда трябва да ни подтикне към действия, насочени към изчистване на боклуците както на улицата, така и по етажите на службите. Може да звучи пресилено на някои, но истината е, че този, който остане пасивен пред грозната реалност приема ролята на нищожество, и неучастието му в изчистването представлява участие в колективното самоубийство на гражданското общество!
***
Надявам се, че сте прочели текста. Вероятно ви е сторило, че наподобява стандартен журналистически материал или може би апел на възмутен гражданин, насочващ вниманието към актуалните проблеми на даден град и призоваващ към нетърпимост към тези проблеми, както и към гражданска активност. Починете си малко, половин или една минута..
Сега си поемете дъх за момент, скролирайте надолу и прочетете бавно и внимателно долния текст. Предупреждавам, няма да е приятен.
Текст 2
Време е да си отвориш очите за РЕАЛНОСТТА, такава, каквато е! Да се СЪБУДИШ, така да се каже. Истината е, че си пълен БОКЛУК. Нали си наясно с това? Разбира се, ти го знаеш, но си скрил от себе си тази ИСТИНА някъде дълбоко в МИЗЕРНАТА си душичка! Защото тя те ТРОВИ! Знаеш, че си НИЩОЖЕСТВО! Че си просто един СМОТАН СТАР НЕУДАЧНИК и ЛУЗЪР! ИЗХАБЕН, АМОРТИЗИРАН БОЛЕН ДЪРТАК! НЕКАДЪРНИК, който за НИЩО НЕ СТАВА! Ясно ти е, че си ЖАЛЪК КЪСО-пишковец, когото всеки подминава, обръщайки се на другата страна от ПОГНУСА! Ясно ти е, нали? Не може да не си го забелязал! А също и безспорният ФАКТ, че си УРОД, АНОМАЛИЯ! Толкова си ГРОЗЕН, че дори и твоите родни братя – уличните ПОМИЯРИ странят от теб! Огледалото се разплаква, щом се огледаш в него. Хората те считат за НЕДОРАЗУМЕНИЕ, ГРЕШКА на природата! Ако някой ти обърне внимание, то ще е за да те ПОДРИТНЕ... В най добрия случай можеш да бъдеш обект единствено на СЪЖАЛЕНИЕ! Жените се смеят на ПАЛЯЧО като теб, без да се опитват дори да прикрият своето ПРЕЗРЕНИЕ. Мисълта да те срещнат на улицата ги кара да потреперват от ОТВРАЩЕНИЕ и при тази мисъл те инстинктивно си запушват носа! Защото СМЪРДИШ! Хората се изумяват, как такава НЕПЪЛНОЦЕННА ТВАР като теб, може изобщо да има каквито и да било претенции! Съвсем разбираемо е, че са ядосани от факта, че НЕ СИ ЗНАЕШ МЯСТОТО, а мястото ти определено НЕ Е сред хората! Някой трябва да ИЗЧИСТИ боклуците като теб. Ти просто си НЕНОРМАЛЕН! Може да се мислиш за човек, но си просто едно рядко и миризливо ЕГОИСТИЧНО ЛАЙНО! Нямаш нито минало, нито настояще, нито бъдеще. Приеми РЕАЛНОСТТА за себе си, колкото и да горчи! В този живот не можеш да продължаваш повече. Бъди милостив към себе си, САМОУБИЙ СЕ!
***
Прочетохте ли го? Сигурно ви се е сторил неприятен, за което се извинявам. Сега ще ви помоля пак да прочетете първя текст(Текст 1), но отново внимателно. Обърнете внимание как реагирате на изреченията в него. Наблюдавайте емоциите си. После скролирайте и продължете оттук надолу.
***
Реагирахте ли различно на досадния журналистически текст? Подразнихте ли се от думите и изразите, които се използват в него, усетихте ли някакъв дискомфорт? Ако е така, за което още веднъж се извинявам, то вие сте били „настроени“ от Текст 2, вторият текст с обидите, да възприемете лично и персонално изразите, употребени в Текст 1. Това е така, защото Текст 1 съдържа същите обидни думи, но в неутрален контекст. Текст 2 превръща този контекст в личен, отправяйки ги към вас като персонални обиди. Така че Текст 2 се явява контекста, през който вие сте възприели Текст 1 при второто му прочитане. Той повлиява на интерпретацията ви на Текст 1 и асоциациите на епитетите в него с вас самия.
Ето как думите могат да въздействат избирателно. И да, този похват се използва в различни ситуации и варианти, като не е задължително да се отнася само до текстове. Може да бъде приложен чрез изображения, действия на хора, жестове, песни и мелодии, реплики, обекти и изобщо всичко, което можем да възприемем, и с което можем да направим асоциативна връзка със себе си, или с даден наш контекст. Обикновено всички тези варианти се ползват в комбинация. Например вместо Текст 1 можеше да има снимки на неприятни хора, пияници, луди, престъпници и т.н. които да могат да бъдат определени чрез епитетите, използвани в Текст 2. След прочитането му, може би бихте възприели по различно снимките, при второто им разглеждане.
Живеем във времена, в които реалността се крие между редовете. Лицемерни, недостойни времена, в които ударите под кръста са не само нещо съвсем нормално, но и задължителна печеливша стратегия за все повече хора и организации. През последното десетилетие психологията се е „милитаризирала“ за да служи като оръжие. Оръжие, което действа невидимо, тихо, недоказуемо, в полза на силните на деня... И понякога то нанася рани, които не заздравяват.
Единствено разбирането на това, как действат тези оръжия, ще ги направи неефективни.
*ти беше прецакан от PSYOPS, защото физическите рани заздравяват
Боян Таксиров
Коментар