Бях чел преди време, че в САЩ няма бедни, а има само такива, които ВСЕ ОЩЕ не са забогатели. На все още незабогателите се проповядва, че ако станат достатъчно трудолюбиви, упорити и предприемчиви, те няма начин да не преуспеят, и това е само въпрос на време. Ако до момента те не са постигнали успех в живота си, то това е, че не са били достатъчно добри и просто не са го заслужавали. Има курсове, в които се преподават тези позитивистични нагласи за успех и те са добър бизнес за организиращите ги, които по този начин реализират преподаваното от тях. Но не става въпрос единствено за бизнес. Нещата опират до насаждане на идеология. Това е идеологията, без която съвременния корпоративен капитализъм не би бил възможен. При този сходящ ред концентрацията на капитал се засилва все повече, което означава, че богатите стават все по богати, а бедните все по бедни. Такъв ред се нуждае от средство, с което да минимизира общественото недоволство от растящото неравенство, усещането за несправедливост и безправие. В противен случай левите и социалистически нагласи сред хората биха взели превес, нещо, което е недопустимо за финансовите елити по света. Идеологията на капитализма се явява едно такова средство за предотвратяване на недоволството и за максимизиране експлоатацията на масите. Основните моменти в нея са горе долу следните:
- Досега човек е бил беден, защото не е заслужавал да живее по добре
- При много труд, вяра, упоритост и предприемчивост, човек непременно ще успее
- Ако все пак не успее, значи не е достатъчно добър и трябва да си знае мястото
- Социалната държава създава разглезени индивиди и води до упадък, човек не е създаден да живее в сигурност и спокойствие
Редица проповедници на тази идеология намират трибуна сред медиите. Един такъв пример е небезизвестният канадец Джордан Питърсън, който неуморно громи „неморалния“ социализъм и учи младите как да живеят, как да успеят или как да си знаят мястото(според случая), да вярват в Бога и да бъдат добри и „морални“ граждани.
Колкото и да е невероятно, тази пропаганда сработва в САЩ и не само там, а и в някои от страните от бившия соц. блок. В САЩ обаче примерите са най фрапантни. Стига се дотам, че много от бедните имат крайнодесни нагласи и са против лявата политика, която би облагодетелствала именно тях. Защо техните нагласи са толкова абсурдни? Ами защото вярвайки в капиталистическата идеология, те смятат, че скоро ще забогатеят, а когато забогатеят няма да искат да плащат високи данъци! Най накрая ще се сдобият със заветното богатство и тъкмо тогава правителството ще вдигне данъците и ще ги ощети! Канто пример за подобно нелепо поведение от страна на бедните в САЩ, може да се посочи реакцията спрямо плановете на Обама за създаване на по достъпни здравни застраховки за нуждаещите се. Както знаем, в САЩ здравеопазването не е социална услуга, а изключително оскъпен продукт, продаващ се с огромна надценка на тези, които могат да си го позволят. Например хапче, което по света струва 2 долара, в САЩ може да излезне и 2000(няма грешка, две хиляди) долара. Едно раждане май беше 10 000 долара, но на фона на тази сума цената за правото на родилката да прегърне детето си след раждане все пак струва „напълно поносимите“ 80 долара.
Извикване на линейка на адрес се таксува 2500 долара, ако вече не е поскъпнало. Помня, че в едно предаване по темата, на въпроса на интервюиращата към една американка, дали тя би искала идването на линейка да стане безплатно, както е навсякъде другаде по света, американката поучително и гордо отговори:
„Госпожице, истината е, че нищо, което е безплатно, не си струва“
Та при тези условия при здравеопазването в САЩ, в отговор на плановете на Обама за създаване на евтини здравни застраховки, пространството пред Белия Дом или Капитолия, не помня точно, се изпълни с бедни протестиращи, потенциални клиенти на тази програма, които държаха плакати с лозунги от рода на „Вън правителството от здравеопазването МИ“.
Този полезен идиотизъм аз си го обяснявам с проповядваната капиталистическа идеология в САЩ. Чрез нея се постигат следните цели:
- Овладява се недоволството към системата и се повишава нивото на търпимост към влошаващите се условия на живот
- Създават се „полезни идиоти“ които да работят срещу собствения си интерес
- Хората се форсират да работят повече, в един адски „Rat Race“
- Унищожава се солидарността в обществото
Тази идеология корумпира и покварява бедните, но не с пари, а с НАДЕЖДА. Надеждата да бъдеш богат. Ако един беден не вижда себе си като беден, а като „бъдещ богат“ той няма да се солидаризира със своите събратя по статус. В името на тази надежда той ще търпи всичко, ще понася експлоатация и лишения и въпреки това ще е „десен“.
Боян Таксиров
Коментар