Изкуственият интелект настъпва, посрещан с надежда и страх. Никой не знае, дали той ще облекчи живота на хората, дали ще ги пороби или ще се окаже още едно средство в арсенала на корпорациите и дълбоката държава за контрол над човечеството. Разработчиците му и тези, стоящи зад тях, ни успокояват, твърдейки, че това е просто един инструмент, който ще бъде от полза за хората, помагайки им да увеличат своята производителност и възможности. ИИ може да говори на различни езици, да пише текстове, да програмира, да създава картинки, да композира музика. Може и много други неща, а за в бъдеще ще може още повече. Много повече. Това, което масовият потребител вижда днес, е само минималистично превю на възможности, които дори не можем да си представим. Въпросът е, дали това е добре или не?
От началото на индустриалната революция насам технологичният прогрес бе поставен на пиедестал, като цел и ориентир на общественото развитие. Постепенно той се превърна в самоцел. Но силите, задвижващи прогреса, винаги са били стремежите за печалба и власт и в никакъв случай идеалите за всеобщо човешко добруване и развитие. Едва ли можем да очакваме корпорациите да са получили пристъп на алтруизъм, който да ги подтиква да внедряват ИИ просто за доброто на хората. Те със сигурност следват своите си цели.
Що се отнася до първите последици от отваряне на ИИ за свободен достъп, можем да установим, че те не са особено позитивни. Противно на бодрия оптимизъм на въодушевените технократи, вече сме свидетели на първите уволнения, предизвикани от изкуствения интелект. Ще последват още. Застрашени могат да се чувстват повечето професионалисти, занимаващи се с интелектуален труд. В крайна сметка се предвижда скоро ИИ да надмине човешкия интелект по всички показатели, което би изхвърлило представителите на квалифицирания труд на улицата. Или на полето. Докато и берачите на домати не бъдат заменени с роботи. Елън Мъск например предвижда цената на роботите, които неговата корпорация произвежда, да падне десет пъти в следващите две или три години. Всичко това би взривило пазарите на труда по света и би довело обществата до хаос, а държавите биха паднали на колене пред корпорациите, контролиращи ИИ и роботиката.
И после какво?
Логиката ни води до извода, че ще настъпи някакъв корпоративен техно-тоталитаризъм или феодализъм, в който човек ще има стойност единствено като добитък, понеже няма да има какво да предложи, трудът и талантите му вече няма да имат стойност. Така елегантно елитите биха получили пълна власт над човечеството, използвайки достиженията на прогреса като средство за добиване на тази неограничена власт.
Но какво те тогава биха правили с нея? Каква съдба биха определили на обикновените хора и накъде биха насочили еволюцията, чийто рул ще е вече изцяло в техните ръце? Не можем да знаем, вероятно дори и елитите не са наясно по въпроса, и едва ли са на едно мнение. Засега сякаш най вероятна изглежда визията, представена в редица научнофантастични романи и филми, представляваща острови на разкоша и богатството, сред море от мизерия. Хора, изживяващи се като богове, ще бъдат концентрирани в зони на главозамайващ лукс, възможности и удобства, бидейки потънали в своята мания за величие, напълно отделени културно и емоционално от останалото население, което ще бъде контролирано чрез технологии и третирано като добитък. С течение на времето богатите и привилегированите ще имат все по малка нужда от това останало население, понеже в хода на дигиталната революция и възхода на роботиката неговата експлоатация ще загуби своя икономически и всякакъв смисъл, дори и от гледната точка на самоцелното упражняване на властовия нагон. В подкрепа на последното твърдение ще спомена, че насладата от властта е пропорционална на значимостта на този или тези, върху които се упражнява власт. Колкото по важни са били те в очите на получилия власт над тях, толкова е по голямо и удовлетворението му. Едно е жадуващия за власт да властва над достоен някогашен противник, а друго да упражнява властта си над обикновен човек. Следователно, една каста или дори раса от свръхбогати, която е икономически самодостатъчна, поради автоматизацията на труда и ИИ, не би се интересувала от останалото население кой знае колко. Вероятно биха се оформили два свята, като този на непривилигированите от прогреса би бил със затихващи функции.
Но нима другият свят би бил свят на вечно благоденствие и просперитет? Би ли настъпил истински комунизъм, подобен на този идеал, който днес така енергично се заклеймява от богатите? Съмнявам се. Същият властови нагон, който би разделил света на две в споменатия мрачен сценарии, би разделил и света на „печелившите“ от прогреса. Там би съществувала борба за власт, интриги, конфликти, така както това днес се случва навсякъде, във всяка държава, както и в международен план. Явно, за добро или зло, такава е човешката природа или по скоро, такъв е еволюционният ни етап на развитие. От което стигаме до извода, че прогресът няма да реши нито един човешки проблем, докато човешкото развитие се определя в най голяма степен от инстинктите за власт и доминация. Напротив, прогресът ще създвава нови проблеми, но не защото е „лош“, а защото се диктува и ползва от несъответстващото му по степен на развитие човешко съзнание и култура.
Прогресът днес все повече добива очертанията на... боздуган от пещерните времена. Много по ефективен, пагубен и унищожителен.
Боян Таксиров
Коментар