Култура(шоу и изпразване от съдържание)

Културата рядко може да се издържа сама. Когато това се случва, по често става въпрос  за халтура вместо за култура. Финансирането на културата, когато не идва  от страна на държавата, също следва бизнес логиката на инвестициите във всичко останало. Така че характерът на масовата култура се определя от тези, които я финансират. Имайки предвид, че тя до голяма степен оформя обществените нагласи, то тези, които я оформят притежават важен лост за въздействие върху обществото.

През последните години наблюдаваме драстична промяна в характера на културното съдържание в медиите, която промяна се извършва на база на комерсиалния принцип. Шоутата и сериалите изобилстват повече отвсякога. Спортът също се превръща в шоу, както и почти всичко останало. В научно-популярните канали редица съдържателни предавания също отстъпиха място на такива, чието присъствие там трудно би могло да бъде оправдано и обяснено. Дори и в научно-популярните предавания шоу елементът става по важен от съдържанието. Ако изобщо става въпрос за смислено съдържание, което е все по рядко срещано. Киното вече не е изкуство, а киноиндустрия, бълваща екшън филми, където формата(ефектите, каскадите) е по важна от съдържнието. Тази киноиндустрия пък е част от развлекателната индустрия.

По дефиниция, развлекателната индустрия обхваща театъра, киното, изящните изкуства, танца, операта, писателството, телевизията и радиото.

Кой може да си спомни кога всичко това(хайде без телевизията и радиото) спря да се нарича изкуство и прие названието развлекателна индустрия?

В тази индустрия презентацията на насилие е все по широко застъпена. Филмите и телевизионните сериали са наситени с всевъзможни видове насилие, което затормозва подсъзнанието, но изглежда действа пристрастяващо на зрителите, така както влакчето на ужасите привлича децата. Ако от пристрастяването се печели повече отколкото от качественото съдържание, тъй като така лесно се осигуряват постоянни зрители и се гарантират печалби, защо пък не? Как обаче дългосрочното излагане на подобно съдържание се отразява на душевния мир и поведението на човека не е ясно, но едва ли ефектът е особено положителен.

Що се отнася до внушенията в тази масова индустрия, няма да е изненада, да се каже, че те вече са обичайна практика. Във филмите и дори в текстовете на песните често се наблюдава продуктово позициониране, явни или прикрити реклами на брандове и стоки. Дори и без да има явни реклами в някои филм или песен, общият им характер и съдържание отправят определени послания към публиката, като това важи в най голяма степен за продукцията, предназначена за младите. Тези послания повлияват на формирането на нагласи и отношения към важни аспекти на живота, личностната ориентация и стремежи. Без значение дали става въпрос за насаждане на култ към консуматорството, пасивност, немислене, повърхонстност, конформизъм или определени поведенчески стереотипи, може да се заключи, че развлекателната индустрия не само „развлича“, но и програмира. И го прави съвсем съзнателно.

Изобщо, ако човек реши, че е в ход конспиративна стратегия за масово опростачване, оглупяване и контролиране на населението, едва ли ще е далеч от истината. Дори само от съществуващите тенденции в масовата култура може да се направи извода, че живеем в упадък.

Чрез профанизиране на културата се профанизира и населението. Чрез постепенната замяна на качествените образователни предавания с всевъзможни халтура и шоута, съзнанието не само се лишава от информация и храна за размисъл, но и се сугестира определен модел на поведение в индивида, който по неволен начин започва да възприема и интернализира елементи от поведението, комуникацията и нагласите, внушаващи се от тези програми.

Шаблоните и стереотипите в общуването се пренасят от телевизионния екран в комуникацията между хората. В САЩ дори се стига дотам, че се налагат шаблони както за водене на разговор, така и за изразяване на емоция, които шаблони са взаимствани от масовите програми, с които се облъчва населението. Тези шаблони свеждат комуникацията до лишен от смисъл ритуал и убиват спонтаннността в реакциите, принизяват индивида до дресиран инфантил, разтворил своята индивидуалност и емоционалност в масовия стереотип и така загубил себе си.

Какво да кажем тогава за шаблоните в мисленето...

Искате да гледате филм за Ренесанса? Съжалявам, поради липса на зрителски интерес в момента нашите канали не предлагат подобен, но за сметка на това пък можете да избирате от десет кулинарни шоута, излъчвани в момента!

Приятно гледане и... добър апетит!

Наскоро съпругата ми, превъртайки каналите по телевизията, попадна на един стар филм от моите юношески години - „Приказка без край“(1984), екранизация по едноименния роман на Михаел Енде. В него „нищото“ унищожаваше приказния свят на човешките мечти и идеи. Това „нищо“ бе направлявано от зли сили, знаещи, че щом от хората се отнемат мечтите, желанията и идеите, те могат вече лесно да бъдат контролирани.