Поддържането на хората в едно контролирано състояние е цяла наука, датираща от зората на Цивилизацията и представляваща част от нея. Стремежът към власт и контрол изглежда е част от човешката природа, но смея да се надявам, по низшата такава. От времената на шаманствата, през механичните фокуси на древногръцкия изобретател Херон, благодарение на които вратите на храма се отваряли „сами“ уж по волята на Боговете, през религията, та чак до днешните политически и PR кампании, психологически операции, глобални манипулации и т.н този стремеж се реализира във всякакви форми и чрез всякакви средства. И това продължава по нататък, далеч отвъд представите на обикновения човек, към плашещите възможности на дигиталния и виртуален свят за контрол върху съзнанието... Информатиката и хуманитарните науки, поставени в услуга на корпорациите и разполагащи с техните огромни бази данни за почти всеки, ползващ Интернет, отварят вратата към селенията на спотаените човешките кошмари и страхове от бъдещето, вече открехната от дистопичните романи и филми, в опит да ни предупредят.
Но бърникането, човъркането и манипулациите в човешката душа и психика, подпомогнати от науката, са твърде изкусителна възможност за овластените авторитети, и затова Хуманизмът сякаш бива прегазен от Властта, устремена към тоталния контрол върху човешкото съзнание. Виждаме как нагонът за Власт, поставил в своя служба Разума, постепенно се превръща в заплаха за Човешкия Дух. Във времената на технологичния прогрес психологичните и социални технологии се превръщат в незаменим компонент на съвременния социален ред, без който обществата не биха могли да бъдат удържани в желаната от елитите рамка.
Без масово тиражираните илюзии за утрешния ден, без повтарянето на определени лозунги и мантри, свързани с желаното от елитите обществено поведение и мислене, без насаждането на определени страхове, текущият ред няма как да просъществува - той би се дезинтегрирал в общественото недоволство, нихилизъм и вероятно пропаднал в бунтове и революции. Но дори и без подобно драматично развитие, стремежът към по голяма справедливост постепенно би подменил статуквото с обществен ред и парадигма, по пасващи на обществените нагласи и очаквания, както и по съответстващи на човешката природа изобщо.
Но службите и централите, работещи за властта на елитите подмолно налагат социален контрол. Те работят денонощно за да сме разединени, да живеем в полумрак, сред сенки и миражи, лутайки се сред страхове, надежди, битови радости и тревоги, без да имаме истинска връзка както със себе си, така и един с друг.
В тези централи работят всякакви учени, психолози, политолози, социолози, PR специалисти, рекламисти, икономисти, автори, журналисти и т.н. Всички те се опитват да оформят и направляват обществения дискурс, както и да контролират социално-икономическите процеси, да поддържат обществото в желаната от тях рамка, с цената на лъжи, манипулации и смачкани съдби. Те се опитват влияят върху представите ни за добро и зло, морално и неморално, правилно и неправилно, посредством средствата на съвременните науки за човешката психика и поведение, чрез каналите, налични към момента, които са много повече и много по разообразни от тези в миналото.
Всички сфери на човешката дейност са обхванати в мрежа за въздействие и контрол. По същество мрежата е глобална, като е проявена в различна степен в отделните държави. Тя е следствие на парадигмата на световните елити, изразяваща се в стремеж към натрупване на власт и мощ. И тъй като тези цели влизат в противоречие с интересите и стремежите на обикновените хора, тяхната свобода и стремежи към личностно развитие и израстване са взети на прицел.
Реално срещу обикновените хора се води необявена и мръсна война от страна на елитите. Част от нея е и т.нар. война срещу средната класа по света, която класа все повече се свива и губи своето значение. Самото понятие средна класа също се изчерпва от съдържание и с течение на времето се свежда до частта от населението, получаваща около средния доход за дадена страна, вместо под това понятие да се разбира гръбнакът на обществото и факторът за функционирането на демокрацията, притежаващ образование, етика, независимост и собственост.
Определението за психологическа война според Уикипедия е:
Всяко действие, включващо най вече психологически методи, което цели предизвикване на планирана психологическа реакция сред целева група хора.
В психологическата война се използват различни техники, чиято цел е да повлияят на ценностната система на индивида, на неговите убеждения, емоции, мотиви, причини и поведение.
Психологическата война поетично се нарича „Война за сърцата и умовете“. В действителност това е война за контрол върху съзнанието. Тази война се води от редица правителства срещу собственото им население по един неведом и подмолен начин.
Определението на Уикипедия за психологическа манипулация гласи:
Психологическата манипулация е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на другите чрез тайни, нечестни тактики. Такива методи често са експлоататорски, насилнически (ако не физически, то психически), нечестни и измамни.
Предпоставка за успешна манипулация е доброто познаване на обекта!
Преди да продължим е важно да посочим разликите между убеждаване и манипулация. Убеждаването е открит и съзнателен процес, при който се прилагат явни аргументи и подходът към събеседника е честен, като се адресира неговата способност за анализ. Убеждаването не е императивно, в случай че не се постигне успех се приема свободната воля на събеседника и неговото право да решава за себе си.
Манипулацията, както видяхме, е нечестен подход, който експлоатира слабостите на събеседника и борави с лъжи, полуистини и премълчавания, както и внушения, опитвайки се да достигне до целта си на всяка цена, дори това да е в разрез с общоприетия морал и интересите на индивида, представляващ неин обект.
Можем да отбележим следните моменти в манипулацията:
Рационална(логическа) манипулация
Рационалната манипулация се отнася до умело дирижиране с доводи, съждения и факти, истини, полуистини, полулъжи, премълчавания, така че изводите, които се пораждат от тях в обекта на манипулацията да подтикнат манипулирания към действия в изгода на манипулиращия.
Емоционална манипулация
Емоционалната манипулация се опитва да активира определени емоции в обекта на манипулацията, които да способстват за реакция или действия в полза на манипулиращия.
Емоциите могат да бъдат от всякакъв характер, позитивни или негативни - радост, очакване, желание, родителски инстинкт, надежда, гордост, морално чувство, чувство за благоприличие, страх, гняв, усещане за безизходица, чувство за малоценност и т.н.
Внушения
Внушенията могат да бъдат най разнообразни. Те могат да постъпват в съзнанието през всичките ни сетива и да се запечатват в съзнанието ни директно или асоциативно, съзнателно или подсъзнателно. Един разговор може да е изпълнен с комбинирани внушения, те да са вплетени в смисъла на речта, асоциациите които речта поражда, тембъра на гласа, езика на тялото, обстановката, характера на срещата, облеклото на събеседника, погледът му, неговият пол, това което той прави, докато разговаря и т.н.
Внушения може да има в даден текст, в дадено изображение или видеоклип, в подарък, изобщо във всичко, тъй като мозъкът интерпретира постъпващата информация за да създаде карта на реалността, в която се намираме.
Тъй като езикът е основното средство за общуване и обмен на информация, той е и най използваното средство за внушения. Богатството му позволява нюансираност и двусмисленост в изразяването. Изразите могат да внушават определени емоции, нагласи и състояния непряко, „между редовете“, като това да остане дори неосъзнато. Внушенията могат да бъдат и многостранни, по директни или съвсем завоалирани, достигащи до съзнанието на индивида по асоциативен път. Нещата опират до умело жонглиране с понятията и навръзването им в комбинации, така че да бъде постигнат съответният ефект.
***
Границите между отделните видове манипулация са размити, а самите те често преплетени, така че в повечето случаи една манипулативна стратегия може да представлява комбинация от всякакви манипулативни подходи, с цел постигане на по голям ефект и по пълно въздействие. Например, за да се внуши по лесно на някого определена идея, той трябва да бъде доведен до определено емоционално състояние, при което неговото критично мислене ще бъде занижено, а неговота податливост към внушения - повишена. Тогава желаната идея или понятие, на база на което манипулирания сам ще конструира въпросната идея се подава чрез определени техники.
Психологическата манипулация въздейства на процесите на формиране на идеите и решенията. Тя променя индивида и неговият живот. Затова е от изключителна важност човек да може да изгради своята защита срещу подобни въздействия, за да не бъде жертва на манипулациите, които днес могат да идват от всички посоки. Въпреки конспиративното звучене, голяма част от манипулациите, внушенията и спама по медиите и в интернет са съществен елемент от определени политики за контрол и потискане на човешкото съзнание. Бидейки научно обосновани и разработени, посегателствата към съзнанието представляват най голямата опасност за вътрешната ни свобода. Тези техники се опитват да превърнат характера на оковите от външен(ограничения на средата – закони, забрани, репресии...) на вътрешен(характер на съзнанието, ценности, мислене, навици и поведение). Роботът няма нужда от принуда, той не може да се разбунтува, затова и не се налага да бъде принуждаван. Той просто се програмира. За съжаление в повечето случаи законите и правосъдната система не могат да ни предпазят от манипулацията и техниките за въздействие върху съзнанието. Изработването на защита срещу нея си остава както лична, така и колективна отговорност!
В следващите глави ще разгледаме в детайли различните психологически понятия и ще се запознаем с техниките за повлияване на човешкото съзнание, нагласи, емоции и поведение. Ще обърнем внимание и на специфичните условия, в които те се прилагат, като ще се спрем най вече на виртуалния свят, тъй като той представлява средата, в която тези техники се прилагат най свободно и безпрепятствено. Но нека първо да се запознаем с някои основни положения в психологията, на които се базират технологиите за психически въздействия.
Коментар