Днес индивидът тихомълком е подложен на подмолно осакатяване на съзнанието и подчинение чрез техники за психологическо програмиране, социални методики, юридически механизми, социална инфилтрация, културни диверсии, медийна манипулация, дори контролирана престъпност - мафия. Икономическото потискане е факт - несигурността на работното място, ниското заплащане, съчетано с високи цени на наемите, транспорта и услугите поставят мнозинството от хората в състояние на стрес. За този стрес допринасят и условията на труд, изискващи прекомерна продуктивност, рестриктивния характер на фирмената култура и отношенията на работното място, високата конкуренция, както и прекомерните работни часове. Днес все по голяма част от населението в западния свят, макар и по рядко гладна, е изложена на икономическа несигурност, пълноценният живот е възпрепятстван от финансови бариери, а обезпечаването на жилище или старини(на някои места и здравеопазване и образование) отнема по голямата част от енергията и усилията на тези хора.
Колкото и трудно да се издържа, ценностите и очакванията на хората постепенно се подмент така, че немислимото преди, днес вече се приема за нормално, а нормалното за „утопия“, „комунизъм“, „крайно левичарство“ и т.н. Внушава се, че алтернатива няма. Очакванията постепенно се снижават от стремеж към реализация просто към стремеж към сигурност. Често стъпка встрани от кариерната пътека, едно погрешно действие, може да означава подхлъзване в блатото на маргинализацията, от което рядко има излизане.
Все по очевидно става, че контролираната психическа слабост, нестабилност, потиснатост и демотивираност е стратегия на елитите за управлението на социума и индивидите.
Според политическият анализатор и изпълнителен директор на албанският медиен институт, Ремзи Лани, репресивните режими в Източна Европа днес са заменени с депресивни режими. Но тези депресивни режими едва ли са патент единствено на Изтока, те със сигурност съществуват и на Запад, в една може би по прикрита и рафинирана форма.
Как се отразява всичко това на съзнанието на индивида?
Много просто - то се свива и редуцира до нивото на средата и условията, в които индивидът съществува. По висшите потребности и способности не се реализират, Индивидът остава да съществува в режим на „оцеляване“.
Пирамидата на Маслоу обяснява тези психически механизми.
Така наречената Пирамида на Маслоу или Пирамида на Потребностите е създадена от психолога Ейбрахам Маслоу и се състои от пет последователни фази или нива. Представлява йерархично подредена схема на потребностите, наподобяваща пирамида, като по височината и са подредени петте нива на потребности във възходяща градация, от долу нагоре, а ширината и на отделните нива представлява обхвата на тези потребности сред населението. В основата и стоят физиологичните и екзистенциалните човешки нужди като храна, сън, подслон, сигурност. Тъй като без тях животът не е възможен те обхващат 100% от населението, и са представени в основата на пирамидата. По висшите потребности присъстват в живота на по малка част от населението, затова те се намират на по горните нива на пирамидата и са по тесни, с по малък обхват. И така до върха, където най висшите човешки потребности известни до момента, се реализират в живота на малцина. Според проучванията едва 2% от населението се намират на последното ниво, на върха на Пирамидата на Потребностите.
Нивата в пирамидата са:
- Физиологични потребности
- Потребност от сигурност
- Потребност от любов и принадлежност
- Потребност от утвърждаване, признание и уважение
- Потребност от самоусъвършенстване и самоопределение
Характерно за тази теория на потребностите, създадена от Маслоу е, че никоя потребност от по висше ниво не може да се появи и евентуално задоволи, ако не са задоволени предшестващите я потребности от по ниско ниво. Казано образно, не може да се философства на празен стомах.
Както виждаме, деградиращите условия в по голямата част от света държат масите на ниските нива на Пирамидата на Потребностите, като през живота си повечето от хората се стремят да задоволят базовите си потребности, без да имат възможност, време, енергия и желание да мислят за своето развитие и реализация на по високо ниво. Така те са лесно контролируеми и манипулируеми, подлежащи на експлоатация, без да могат да се организират в колективна защита на своите интереси.
И ако все пак тези условия не са достатъчни за да принудят индивида да стои в основата на пирамидата, съществуват редица техники, които ще го натиснат надолу. Почти всеки може да бъде вкаран в различни състояния на депресия и потиснатост, и така да води жалък живот, пропускайки евентуални възможности да живее пълноценно и да се реализира. И не става въпрос единствено за насажданите от правителствата масови страхове от тероризъм и епидемии например. Потискането на индивида и насаждането на комплекси и ниско самочувствие се извършват и чрез културата, медиите и рекламите, чрез процесите в обществата и бизнеса. Целта е вкарването на съзнанието на индивида в стереотипа „среден“, който стереотип предполага съзнание, намиращо се на базовите нива в Пирамидата на Маслоу. Насаждането на този стереотип отрича уникалността на всеки Индивид, стандартизира го до масовия човек, така необходим за функционирането на съвременната система.
В такива условия малка част от хората успяват да реализират своя потенциал и да достигнат до нивата, водещи до самоусъвършенстване и самоопределение.
А вие можете ли да прецените на кое ниво от Пирамидата на Потребностите се намирате?
Коментар