Емоционалната дресировка се използва доста често не само във форумите, но и в медиите. Това е бихейвиористки подход, при който човек се дресира да реагира емоционално на определени дразнители, били те вербални, писмени или визуални. Такива дразнители биха могли да бъдат например думи, фрази, изрази, цвят на шрифта, тип на шрифта(удебелен или твърде открояващ се), снимки, определени детайли и образи в снимките, характер, композиция и т.н. Реално, дразнителят може да бъде всичко. Той представлява „котва“ според терминологията на НЛП. Тази методика е пренесена от Бихейвиоризма и НЛП в онлайн средата, но най често с недотам добри намерения. В практиката на троловете в онлайн форумите и бордовете въпросната методика се използва предимно за дразнене, смущаване и създаване на напрежение, като тя наподобява логиката на т.нар. „китайска капка“ - методично презентиране на един и същ дразнител, или асоциативно свързани дразнители от различен тип, с цел постигане на максимален ефект. Методиката е следната:
Първо нека си представим онлайн форум, в който някой трябва да бъде „закотвен“. Като начало трябва да се измисли подходящ дразнител, който впоследствие да се превърне в котва. Той не бива да бъде прекалено познат и използван, защото тогава няма да бъде уникален. Не бива да бъде и съвсем екстравагантен, защото тогава честото му използване трудно може да бъде оправдано. Например дразнителят може да е име на фирма или продукт. Нека в нашия пример той да е „Дурекс“. Името е популярно и може лесно да се вкара във всякакъв контекст при постване. Освен това, бидейки марка презервативи, предполага определена негативна асоциация. Възможно е, с цел привличане на внимание, дразнителят(бъдещата котва) да се изписва с главни букви като акцент. Така че „кандидат-котвата“ вече става „ДУРЕКС“. Следващата стъпка е да се създаде връзка между индивида и бъдещата котва. Това става чрез акцентирането върху котвата в определен, емоционален за въпросния индивид контекст. Такъв контекст може да бъде определена обсъждана тема към която индивидът е чувствителен или пък даден момент, когато той изпитва някакви емоции - например да е раздразнен от някой в чата. Тогава се въвежда котвата - в нашия пример това би могло да стане, когато участник в текущата дискусия спомене думата ДУРЕКС в свой пост, като по възможност това да е такъв пост, предизвикващ емоции в таргета(въпросният индивид, взет „на прицел“). Емоциите могат да се предизвикат по най разнообразни начини, като например чрез метода на припознаване, за който ще стане дума по нататък, но за целта на примера ще споменем за този метод и тук. Нека предположим, че индивидът, обект на въздействия, има някакъв комплекс, примерно свързан с наднормено тегло. Тогава този, който трябва да въведе котвата, може да постне следния пост, уж в публичен чат с някой друг колега:
Днеска, докато отскачах за ДУРЕКС, видях един дебелак, на когото шкембето му, братче, стърчеше като мех пред него, така че минувачите се обръщаха с удивление към тоя нещастник, а две мацки не можаха да сдържат смеха си. Казвам ти братче, такива лузъри що не се гръмнат, да си спестят мъките, не знам. Ей там, близо до магазина, дето отивах за ДУРЕКС тоя свърна в една пряка и ми се махна от полезрението... После си взех ДУРЕКС-ите.
В горния пример се цели обектът подсъзнателно да се припознае в обрисувания персонаж и същевремонно в съзнанието му да се набие понятието ДУРЕКС. Така се цели постигане на подсъзнателна връзка между неприятната емоция, изпитана от обекта при припознаването му с описания в разказа персонаж, и думата ДУРЕКС. Връзката между котвата и темата на разказаната история може и да не бъде съвсем явна, така че обектът на въздействие да започне да се пита защо въпросната дума се споменава толкова много. Този етап се повтаря често, защото е необходимо да се събуди интерес, любопитство, да се провокира емоция. След този етап следва прилагането на тази котва сама по себе си, чрез нейната употреба в постове, като същевременно се следи как реагира обекта, дали той проявява признаци на изнервеност щом котвата бъде спомената. Ако закотвянето се получи, троловете ще разполагат с механизъм за въздействане върху емоционалното състояние на човека, когато пожелаят.
Разбира се, вместо дума може да се ползва и изображение. В такъв случай то ще бъде отключващият емоции фактор. Такова изображение би могло да бъде например нещо негативно, в което индивидът да се дресира да се припознава в него. Така, при всяко презентиране на това изображение, в съзнанието на индивида ще се задейства лавина от емоции, съмнения и асоциации, което би смутило душевния му покой.
Този процес би могъл да се извършва и от алгоритми, чрез персонализираното съдържание, предоставяно на потребителите на услугите на IT монополисти като Google например. Изображения и ключови думи могат да се съдържат в персонализираните реклами, препоръките, подбраните новини и т.н.
Друга възможна дресировка може да се състои не в свързване на дума, израз, идея или изображения с дадена емоция, а в свързването на тяхната интерпертация с дадената (най често неприятна) емоция. Например възможно е човек да се приучи да реагира на определени модели в предоставеният му дразнител. При изображенията това например може да бъде броят на еднаквите предмети в тях, или мястото, което изобразяват, или типа на обектите, които са показани в тях или нещо друго. При постовете това може да е наличието на определени числа или пък поставянето на главни букви на неправилни места, правописни грешки, неочаквани цветове, определен вид на шрифта и т.н.
еДва ли неОчаКванО разпоЛоженИте главНи буКви могат да ви подразнят от първия път, нит пак правупишнити грежки, или пък странните цветове в текста, както I 3а/\/\я|-|Ата nа $иМ3оЛи но това нарушава гладкостта на възприемане на информацията, увеличава усилието, освен това смущава усещането за ред, и затова има дразнещ ефект. С времето е възможно дразненето да се усили, в зависимост от останалите действия на троловете, честотата ви на участие и вашата емоционална свързаност с въпросните дискусии, цялостното ви себеусещане, житейския контекст, както и разбира се, много други фактори.
Както стана ясно, всичко може да бъде котва, както в онлайн средата, така и в реалността. Ако например всеки ден, на връщане от работа виждате определен човек, на определено място по пътя си към дома, който човек отначало, през първите ви срещи, е привлякъл вниманието ви с нещо, този човек може да бъде котва. Ако човекът си поглежда телефона, всеки път, щом го видите, котвата вероятно ще е по силна. Но ако вие вече сте „закотвен“ към действието на поглеждане на телефона, то тогава, разбира се, няма необходимост извършващият това действие всеки път да е един и същ човек. В този случай котвата представлява поглеждането на телефона, а не човека.
Или пък би могло някой ден да срещнете дама с бяло кученце булонка с розова панделка. На другия ден да я срещнете отново. На следващият ден също. На по следващия ден дамата да е различна, а още по нататък кученцето да бъде вече и без панделка. Ако постановката е добра, накрая може да подскачате всеки път, когато видите бяла булонка.
Възможностите са много, и при подходяща среда за въздействие и добро желание повечето хора могат да бъдат „закотвени“. Де факто става въпрос за познатото от психологията обуславяне на връзка между стимул и определени емоции и психични състояния, в ежедневието или в онлайн среда.
Коментар