Зареждане на съзнанието с нагласи, идеи и усещания

Зареждането на съзнанието и подсъзнанието с понятия и нагласи и оформянето на подсъзнателната настройка, чрез целенасочено представяне на различен тип информация е един от най използваните похвати за въздействия. За силата и ефективността на тази методика говори експериментът, проведен от Нюйоркския Университет от психолога Джон Бардж. Тъй като той е изключително показателен за ефекта на подсъзнателните внушения по отношение на нашите чувства и поведение ще бъде представен накратко в следващите редове.

Две групи студенти трябвало да образуват изречения от четири думи, от дадени пет думи. При едната група студенти предоставените думи съдържали и такива, свързващи се със старостта –„сив“,“забравящ“, „плешив“, „бръчка“ и т.н. При другата група студенти подобни думи, асоцииращи се със старостта липсвали.

След изпълнението на задачата студентите е трябвало да минат по дълъг коридор, за да достигнат друга стая, в която тестът щял да продължи. Истинският тест обаче се състоял в ходенето на студентите по този коридор. Изследователите измерили времето на преход през коридора на всеки студент от двете групи и се оказало, че студентите от групата, в чийто набор от думи фигурирали и думи, асоцииращи се със старостта, извървявали разстоянието в коридора значително по бавно от другата група...

В този експеримент се показва, че думите и понятията активират в нас определени асоциации, които ни влияят на подсъзнателно ниво. Когато студентите са се „зареждали“ с думи и понятия, свързвани със старостта и възрастните хора, те неусетно, в някакава степен са започнали да се усещат като възрастни хора, което е повлияло на подсъзнателените и неконтролирани от волята действия.

Дума дупка не прави? Нима?

Можете да осмислите това по късно, над чиния вкусна, топла, ухаеща пилешка супа?

Събудих ли вашия апетит?

Но ако не е дошъл моментът ви за хранене, дали бих могъл да ви предложа да помислите върху казанато над порция трупен чай, както вегетарианецът Хитлер е наричал супите и бульоните от месо?

И в двата случая става въпрос за едно и също.

Ако ви е станало неприятно от понятието „трупен чай“, бихте ли повърнали, ако сега ви предложа една ябълка? Не желаете? Тогава нека спомена случай от ранното си детство, когато в първи или втори клас в моето училище, често се случваше докато някое дете закусваше със своя сандвич, друго да го пита, дали сандвичът е с „камилски лиги с чесън“.

Позволявайки си такъв език, аз просто искам да демонстрирам силата на асоциативността в човешкия мозък. Употребата на думи като „трупен“ и „повръщам“ предизвиква каскада от спомени, картини, асоциации и вероятно негативни емоции във вашия мозък. В момента, макар и за кратко, сте настроени на определена вълна, която ви кара да чувствате и мислите по конкретен начин, свързвайки ябълките с повръщане, и вероятно не ви се пие нито чай, нито ви се яде супа. Освен това вероятно в съзнанието ви по лесно ще изплуват думи свързани с храна и вероятно някакви гадни неща, отколкото с нещо друго, поради асоциативната природа на действие на човешкия мозък.

А това беше един съвсем прост пример.

Как това се използва при психическите въздействия? Най простият начин е чрез личните нападки. Отправяйки или директни обиди към вас, или завоалирани намеци(което е далеч по ефективно) манипулаторите ви настройват на определена вълна и могат да провокират конкретни ваши емоции, нагласи и реакции. Но по важното е, че биха могли да повлияят върху вашата собствена самооценка на подсъзнателно ниво.

Освен внушение на качества, могат да се внушават и други неща. Например идеи и нагласи. Да се спрем за малко на нагласите.

Пари.

Трудност.

Това са две от най употребяваните думи и понятия. Всеки мисли за пари и чрез експерименти е доказано, че споменававенето на тази дума в различен контекст(или показването на изображения с пари) въздейства на хората по определен начин. Хората стават по независими и упорити, по малко готови на помощ, както и по дистанцирани. Защото парите са средство за оцеляване.

В живота на повечето хора има немалко ситуации и проблеми, окачествявани като „трудни“. Затова използването на думата труден настройва хората на определена негативна, демотивираща вълна.

Да си припомним фразата „Парите се изкарват трудно“ от главата за митовете и илюзиите, които ни се внушават. Дали с тази нагласа можете лесно да изкарате пари и да бъдете амбициозни? Бихте ли си позволили някакъв харч, или ще предпочетете да спестите, защото и животът е труден?

Що се отнася до внушението на идеи, в повечето случаи това не се прави директно, а в съзнанието и подсъзнанието се вкарват „суровините“ от които съзнанието ще конструира желаната от манипулатора идея, евентуално водеща до желана реакция. Това е възможно поради асоциативния характер по който работи човешкия мозък. Например показването на изображения на куфари може да доведе до идея за пътуване, при подходящи обстоятелства. Когато мозъкът се „зарежда“ с определени идеи и понятия, той се настройва на тяхната вълна и затова е вероятно идеите, които създава и решенията, които взима, да са производни на „суровините“ с които е зареден. Колкото по спонтанни са тези решения, толкова по голяма вероятност има те да са следствие на „икономичната“ работа на човешкия мозък, който спонтанно свързва подадените му понятия без кой знае какво участие на съзнанието и волевата дейност. Тогава индивидът може да прецени, че въпросната идея е просто „спонтанна“.

В един епизод от популярното предаване Brain Games водещият излиза на сцената с една китара. Един от участниците в предаването също е с китара и е помолен да импровизира нещо на нея. Човекът изсвирва някаква мелодия и водещият го помолва да и даде име, но да го направи бързо и спонтанно, и да каже първото подходящо име, което му е попаднало. Участникът казва „Игуана“. Водещият го пита защо е избрал това име и в отговор участникът споменава някакви причини, които вече не помня. След което водещият обръща своята китара с гърба напред, и се вижда, че на нея е написано „Игуана“. Обяснението беше, че човекът, който беше изсвирил мелодията, вече е бил видял тази дума на гърба на китарата на водещия, но само за известно време, без да осъзнава това. Така че тази дума е влязла в неговото подсъзнание, като след известно време е била „избрана“ като „спонтанен“ избор.

Не знам дали може да се вярва на на тази сцена, дали е била неподправена или пък режисирана, обаче независимо от това тя представлява една много добра илюстрация на начина, по който работи интуицията, ако не винаги, то понякога. Тя просто взима това, което и е „под ръка“ и „сглобява“ някаква идея.

Логическата, бавна мисъл е нещо различно. При нея мозъкът работи в друг режим, където „подсказките“ на интуицията отстъпват място пред разсъдливостта и претеглянето на аргументите.  Смятате ли, че ако участникът в това предаване на Brain Games бе помолен да не бърза и да обмисли внимателно името на композицията си, той щеше пак да даде същото име? Според мен това би било малко вероятно.