Ясно е, че настроенията и емоциите са заразни. Ведрите хора около нас повдигат и нашето собствено настроение, докато депресираните сякаш ни завличат в своето емоционално блато. Психическите състояния могат да се предават и чрез романи, филми, текстове, стихове, съобщения, картини, снимки, цветове, звуци, движения и вероятно още неща, които пропускам в момента. Експеримент на Фейсбук, проведен с потребители на компанията е показал, че презентирането на позитивна или негативна информация води до промяна на състоянието на потребителите. При този експеримент филтрирането на част от негативните постове в секцията за новини на определена група потребители е довело до повишаване на тяхното настроение, както и обратното, филтрирането на част от позитивните постове на друга група потребители е довело до понижаване на настроението на потребителите от въпросната група. Тук няма да се спираме на психологическите механизми на подобни въздействия, това е предмет на многобройни и пространни научни изследвания. Тази книга има за цел просто да покаже, че всичко това е възможно, че подобни въздействия се извършват непрекъснато, както и че техният ефект в никакъв случай не бива да се пренебрегва, той ни се отразява, дори когато нямаме идея за това. Онлайн средата, както и телевизията и медийте непрекъснато ни „бомбардират“ с изображения, клипове, думи, изрази, анимации, като част от това съдържание е персонализирано, то ни се подава според нашите лични данни, минали действия, текуща ситуация, психологически портрет и т.н.
Тук също става въпрос за внушение и сугестия. Разчита се на това, че индивидът ще „прихване“ внушаваните състояния, които му се отправят с реплики, демонстрират като поведение, или пък индуцират чрез изображения. Какво да кажем и за персонализираното представяне на клипове и изображения, като това в YouTube, например? Аз например се ужасявам от гледката на страдащи и бедстващи животни, и освен това гледам котка в къщи. Как да си обясня факта, че YouTube непрекъснато ми препоръчва клипове с бедстващи котки, след като почти никога не съм отварял подобни клипове? Разбира се, бих бил много благодарен на YouTube, ако престанат да ми ги препоръчват.
Aко някой ви презентира кадри с подобно съдържание, или нещо друго, което въздейства точно на вас, съвсем основателно може да се твърди, че този някой упражнява власт над вас. Да, вие вероятно може да изберете да не посещавате подобни сайтове, но понякога въздействията може и да не не са така отявлени, както в примерите по горе, и вие дори да не можете да установите какво точно ви кара да се чувствате дискомфортно. Но за разлика от вас, някой алгоритъм е възможно да „знае“ това, както за вас, така и за много други. Възможно е и да се знае какви комбинации от стимули действат пристрастяващо на отделния индивид, така че хем да се постига определено негативно въздействие, хем това да има пристрастяващ ефект, така че индивидът да бъде обработен така, че сам да си избира „отровата“. А тогава няма как някой друг да му е виновен, нали?
Ако последните страници са били натоварващи, нека се върнем в полето на теорията и споменем и за по „нискотехнологичните“ методи за емоционално въздействие, тъй като емоции и състояния, могат да се внушават и в най обикновен диалог. За целта и с оглед по голяма успеваемост трябва да се подбере конкретен психически контекст и ситуация, които все пак да предполагат усещането, което се внушава.
Например, след тежък работен ден манипулаторът може да сподели с обекта на манипулация:
„Ох, много съм изморен, направо не се държа на краката си.“
В напрегната за индивида ситуация манипулаторът може да вметне:
„Не знам защо, но съм адски изнервен. Чувствам, че ще избухна“
„Просто всичко страшно ме дразни!“
„Просто ми идва да ударя някого!“
„Не издържам повече!“
„Писна ми, ще захвърля всичко!“
„Много съм изнервен, направо не се побирам в кожата си.“
„Такъв чувствителен човек като теб сигурно не преживява леко нещата.“
„От няколко дни непрекъснато ме боли глава, не знам защо.“
„Искам да се натряскам, защо да живеем до 200 години, нали?“
„Напоследък изобщо не мога да се концентрирам.“
„Чувствам се неспокоен, все имам чувството, че нещо ще се случи.“
„От известно време изобщо не мога да спя.“
„Знам колко си напрегнат, ето какво може да ти помогне...“
„Изглеждаш уморен.“
„Защо си ядосан, има ли причина?“
„Напоследък никак не ми се спортува, предпочитам да си седна на дивана и да си гледам сериала.“
Ако манипулаторът е издебнал точния момент, то вероятността той да индуцира в индивида поведение, съответстващо на горните реплики, е голяма, като разбира се успехът зависи и от индивидуалните способности за самоконтрол на обекта на манипулацията.
Има и по изтънчени начини за внушения на състояния и качества. Например има много видеоклипове в YouTube, които ви предлагат някакъв лесен тест, уж за интелигентност, който е най често визуален, например за различаване на цветове. Въпреки, че почти всеки може да реши такъв тест, във видеоклипа е обявено, че например само 5 процента се справят успешно. След като зрителят реши теста, той вече се чувства горд, и дори първоначално да не е повярвал на твърдението, че с такъв тест се справят само гениите, много вероятно е, вече да се чувства по различен начин, поне за момента. Подсъзнателно изживяващ се като спадащ към някаква ласкаеща егото категория хора, зрителят става по възприемчив за внушението, което следва. А то често е нещо, което в друга ситуация не би се възприело, когато филтрите на критичността не са свалени. Такова внушение би могло да бъде например, че интелигентните хора са интроверти. Веднъж след като внушението е отправено, върху тази база се изграждат и останалите внушения. В този пример това би могло да бъде обяснение как живеят интровертите - примерно, че имали малко приятели, че обичали да са сами и че за тях работата била най важна и т.н. Така постепенно, лека полека внушенията се натрупват и при някои хора имат кумулативен ефект.
В днешно време методите за емоционално въздействие са безкрайни, като това важи с особено голяма сила за виртуалното пространство, където „облъчването“ с различни дразнители е повсеместно. Засега няма някаква форма на регулация на дейността на подобни услуги във виртуалното пространство, които притежават свободата да „облъчват“ всеки както си искат, според неговите лични особености. Това е и проблемът със социалните мрежи, тъй като те са се превърнали в платформа за внушения и всевъзможни психологически и социални експерименти. Както и в една огромна система за извличане на лични данни, разбира се.Това не са проблеми, които трябва да се пренебрегват, защото решенията могат постеренно да изкристализират, едва когато проблемите навлезнат в обществения дискурс.
Коментар