„Да спечелиш сто победи в сто битки не е върхът на умението. Да подчиниш врага без борба е върхът на умението.“
Сун Дзъ (Изкуството на войната)
След като в похода си срещу Персийската Ахменидска империя, Александър Македонски стигнал до днешен Афганистан, той обградил крепостта, разположена на Согдианската скала. Тази крепост се е считала за непревземаема, предвид нейната непристъпност. Когато Александър Македонски поискал защитниците и да се предадат, те му отговорили, че на него ще му трябват „мъже с крила“ за да превземе крепостта.
Александър изчакал падането на нощта и изпратил 300 човека да изкачат крепостта. От тези 300 човека 270 успели да стигнат до върха, а 30 загинали. Броят на изкачилите се, естествено, не бил достатъчен за превземане на крепостта. На всеки един от тях се падали по сто защитници. Но тези войници сигнализирали присъствието си на скалата, развявайки собственото си бельо, така че защитниците да ги забележат. А през това време Александър Македонски обявил на хората в крепостта, че разполагал с „мъже с крила“. Ефектът от този ход бил толкова деморализиращ, че защитниците се предали, крепостта била превзета без сражение, а жителите и продадени в робство, при все, че не е имало никакъв начин Александър Македонски да я превземе чрез наличните му средства.
Този пример за психологическа война, макар и от древността, ни напомня, колко важна е психиката и самообладанието ни, и колко много може да зависи от това. Не е нужно да сме защитници на крепост, за да има нужда да се владеем и да бъдем хладнокръвни. Всеки сблъсък на интереси, в който участваме, предполага това. Естествено, духовната и психическа сила не бива да се възхвалява сама по себе си, защото това някой да е силен и обигран не означава непременно, че защитава достойна кауза.
Често, когато някой не може да бъде убеден по друг начин в нещо, било то да се подчини, да отстъпи, да не реагира и т.н. се използва внушението за липса на избор. Манипулаторите настойчиво насаждат детерминизъм и чувство за безизходица. Позициите на манипулиращите се представят като следствие на неизбежни и непредотвратими процеси, с цел да смачкат и примирят духа на опонентите си.
Фрази като
„Такъв е животът“,
„Няма смисъл“,
„Това е бъдещето“,
„Изходът е ясен“,
„Въпрос на време е“
и т.н. внушават, че тезите на манипулатора не са просто внушения, а факти.
Също така горните фрази се употребяват доста често в публичния дискурс, най често за да се внуши на хората, че дори и да не им харесва посоката, в която се развива светът, те нищо не могат да направят. Разчита се на лесната внушаемост на индивида, неговата емоционална нестабилност и впечатлителност, на слаб характер и липса на воля, както и на отказ от критично мислене.
Страхът и малодушието в индивида са верен съюзник на манипулаторите.
Както активистът Брандън Смит пише (Smith, 2013), най доброто упование за да устоим на всичко са нашият разум, воля и основни принципи(ценностна система).
Коментар