Сравнителни възприятия, релативизъм

Submitted by Fatal Error on Ср., 04/27/2022 - 18:20
Перспектива

В опит да не звуча „сухо“ позволете да ви разкажа един виц.

Един евреин имал житейски и битови проблеми. Нищо в живота не му вървяло. Той живеел с жена си и трите си деца в една стая, в която освен това се намирало и тяхното куче. В съседната стая живеели родителите на жена му, а на балкона гледали козел. Можем да си представим как се е чувствал горкия човечец, както и цялото му семейство, разбира се.

Та един ден му писнало и той отишъл при местния равин. Започнал да се оплаква и хлипайки обяснил положението си. Равинът слушал мълчаливо, мислил, мислил, и накрая казал:

-Вкарай и козела в стаята и ела след седмица.

Човекът се зачудил, но понеже вярвал на равина, кимнал и си тръгнал. Щом се върнал, преместил козела в стаята, където живеело цялото семейство.

Настанал Ад. Жената и децата пищели, кучето лаело и виело, козелът събарял всичко и изобщо положението станало сто пъти по нетърпимо. Но човекът бил обещал на равина да изпълни заръката му и затова всички изтърпели една седмица.

Едва изчакал да мине седмицата, евреинът се затичал към равина. Щом влезнал, още преди равина да го пита как е, човекът започнал забързано да описва кошмара от последната седмица.

Равинът стоял, слушал, почесвал се по брадата, и след кратка пауза казал:

-Върни козела на балкона и ела след седмица.

Евреинът с радост изпълнил заръката му и мигом всички си отдъхнали. Този ужас останал зад гърба им. Всички се чувствали щастливи и спокойни и се наслаждавали на.. отсъствието на козела.

След седмица евреинът отишъл при равина и равинът го питал как е. Усмихнат, човекът обяснил колко е щастлив той и цялото му семейство, и как нямат никакви проблеми. След което сърдечно благодарил.

Този забавен виц ни напомня, че „винаги може да бъде и по зле“. Това ни напомнят(явно или неявно) и правителството, и изнудвачите, както и хорицата, които се примиряват с всичко. Това е така, защото човек възприема както себе си, така и всичко останало, на сравнителна база.

Така работят дори и сетивата ни.

Вижте следната графика по долу:

Релативност 1

 

Можете ли да повярвате, че сивият нюанс в централната част на двата обекта е съвсем еднакъв? Трудно е за вярване, но е така. Ако все още не ми вярвате(което е добре, и напълно в тон с руската поговорка „Доверявай се, но проверявай“) просто сложете пръст върху хоризонталната разделителна линия между двата обекта и когато закриете светлия и тъмния ръб, сравнете отново централните им части. Или пък просто погледнете следващата картинка по долу:

Релативност 2

 

Наложен върху по тъмния фон, долният обект изглежда по светъл от горния, който от своя страна е наложен върху по светлия фон. Субективно възприемаме един и същ цвят като два различни, поради различния контекст в който двата цвята са разположени. Също като при вица с равина и козела по горе, нали?

По същият начин един обект, стока, човек, и т.н. изглежда по впечатляващ редом до друг, който е по невпечатляващ. Това правило е добре познато на рекламистите, които често го използват в своите реклами. Погледнете отново картинката в началото на статията с двете човешки фигури. Какво мислите за разликата в размерите им? Има ли такава изобщо?

Въпреки, че релативизацията изглежда има някакви граници, наложени от човешката природа, тя е ефективен метод за повлияване на човешката оценка, на оценъчния процес. Човек обичайно оценява нещата според някаква база. Ако се повлияе базата, се очаква да се промени и оценката му за нещата.

В социума това се проявява най вече, когато се сравняваме с нашата референтна група. Ако сме добре поставени спрямо нея, също се чувстваме добре. Например ако сте среден и дори леко нисък на ръст в Холандия, вероятно ще бъдете сметнат за доста висок в Япония или Малайзия. Също така, може би сте чували и фразата, описваща женската красота по следния начин:

„Когато тя влезне в помещението, всички други жени в него погрозняват“.

Що се отнася до социалния статус, той също зависи от референтната среда. Един милионер например би се чувствал като крал в един нормален квартал, нормален човек в квартал на милионери и бедняк в квартал на мултимилионери и милиардери. 

В много от случаите, когато човек иска нещо, той несъзнателно го съпоставя със себе си, и се пита дали го заслужава. Може да става въпрос за работа, за човек, желан за партньор, за влизане в клуб или колектив и т.н. Човек често си задава въпроса дали е достатъчно добър(за дадено нещо). Точно в този психологически механизъм се прицелват манипулаторите, най често опитвайки се да снижат самооценката на индивида, в опит да му пробутат нещо или да го накарат да живее по определен начин. Това се прави например в рекламите - сравняването на зрителя с идеализираните индивиди в тях поражда негативна самооценка, която води до емоционален импулс да се купи даден продукт в опит индивида да заприлича на персонажите, показани в рекламата. Така чрез този индуциран комплекс за малоценност(краткотраен или дълготраен) се прави опит да се управлява не само потребителското, а и социалното поведение на индивида. Разбира се и обратното въздействие също се прилага - когато например се внушава, че някой не бива да се примирява със обикновен прах за пране, автомобил, телефон и т.н. а заслужава „най доброто“. Когато пък става въпрос за опит някой да бъде откъснат от средата си, може да се внуши, че този някой е станал „твърде добър“ за средата си и е редно да я смени с нова, която вече ще му е „на нивото“.

Накратко, за да се въздейства върху самооценката на даден индивид, той се ласкае или се потиска - когато например се афишират и преувеличават някои негови качества или недостатъци, или пък се акцентира върху нещо в живота му, или се визират доходите му и т.н. На базата на това на индивида може да се внушава какво той заслужава в живота и какво не и изобщо как би трябвало да живее. Това е и един от начините да се оправдаят двойните стандарти.

Фразата „Знай си мястото“ е красноречив пример за опит за насаждане на ниска самооценка и призоваване за приемане на социална роля и целите в живота според въпросната внушена самооценка.

Друга подобна фраза е „Всяка жаба да си знае гьола“.

Или пък „Видяла жабата, че подковават бика и тя вдигнала крак“.

Едва ли ще изненадам някого, ако спомена, че това са дежурните реплики на много тролове, с които те замерят техните „опоненти“ във форумите в интернет. Но в повечето случаи, както във форумите, така и при рекламите и другаде, негативното въздействие спрямо личната самооценка става чрез намеци и загатвания, били те вербални, писмени или чрез изображения и видеоклипове, като  посланието e както към съзнанието, така и към подсъзнанието, като последното може да „запечатва“ внушения, дори и те съзнателно да бъдат отхвърлени.

Виртуалната среда предлага повече възможности за въздействия от обикновената комуникация „очи в очи“, тъй като в дадена дискусия в тази среда може да се използват различни материали, изображения, линкове и скрити послания, както и да се разиграват разнообразни постановки и „театри“ от страна на участниците, предвид тяхната анонимност и възможността им да  създават произволна идентичност.

Таг

Коментар

Restricted HTML

  • Разрешени HTML tag-ове: <a href hreflang> <em> <strong> <cite> <blockquote cite> <code> <ul type> <ol start type> <li> <dl> <dt> <dd> <h2 id> <h3 id> <h4 id> <h5 id> <h6 id>
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.