Джеф Инглис
Някъде насред политическата треска от изминалата година осъзнах, че трябва да спра да скролвам Twitter.
Бях свикнал да възприемам пулса на онлайн обществото, но вече не бях уверен, че туитовете, които четях, са точни репрезентации на автентичните възгледи на истинските хора. Някои от тях, без съмнение, бяха – все пак бях работил с толкова много учени върху статии за това как сайтовете на социалните медии правят потребителите уязвими към подвеждане и дезинформация. Има много доказателства, че платформите на социалните медии злоупотребяват с моите данни и позволяват на тролове и ботове да използват своите системи, с цел да манипулират мисленето ни.
Оттогава не съм се връщал в Twitter, нито съм използвал Facebook за нещо друго, освен за гледане на снимки на на бебета на приятели и разни празненства. Ето някои от статиите, върху които работих, които ме информираха колко предпазлив трябва да бъда от всевъзможни, недобронамерени манипулатори и инфлуенсъри, дебнещи онлайн.
1. Не се доверявайте на социалните медии
В началото на 2018 г., аз, като мнозина в САЩ, бях притеснен от разкритията от предходната година за това как данните от Facebook са били използвани за повлияване на избирателите по време на изборите през 2016 г. Обмислях да изтрия акаунта си във Facebook, но като част от работата си трябвше да съм наясно какво се случва в платформата. Така че послушах съвета на учените в социалните медии от Дартмутския колеж Дениз Антъни и Люк Старк:
„Без пълна информация за това какво се случва с личните данни, след като бъдат събрани, препоръчваме на хората да не се доверяват автоматично на компании, ако не са убедени, че биха могли да го направят.“
Оттогава прекарвам много по-малко време в сайта, в сравнение с преди. Освен това изтрих част от информацията от моя профил и съм изключително сдържан относно кликването върху линкове, коментирането на публикации или дори натискането на бутона „харесвам“. Да, Facebook все още може да следи какво виждам, но не и как реагирам на него. Мисля си и се надявам, че сега компанията има по-малко информация за мен и е по-малко способна да ме манипулира.
2.Тествайте собствените си възприятия и преценки
За да разбера по-добре как се разпространява манипулативната и подвеждаща онлайн активност, използвах инструментите, създадени от Филипо Менцер, Джовани Лука Чампалия и техните колеги от „Обсерваторията за социални медии в университета в Индиана“. Те искат да „помогнат на хората да осъзнаят предразсъдъците в мозъка, обществото и технологиите и така да ги предпазят от външни влияния, целящи да ги експлоатират“.
Един от техните проекти е играта „Fakey“, която предлага на играчите да отгатнат кои новини и източници на информация са надеждни – и кои не. Те също така са изградили Hoaxy, където графично се показва как лъжите се разпространяват в социалните мрежи, и Botometer, който оценява колко вероятно е даден акаунт в Twitter да е бот или не.
3.Помнете, че ботовете са силни
Тези ботове, както научих от професора от Масачузетския технологичен институт Таухид Заман, могат да бъдат опасни, дори и да не са много. Професорът анализира активността в Twitter, както на хора, така и на ботове, и анализира политическите мнения на потребителите. На базата на това той намира начин да прецени какви биха били възгледите на хората, ако нямаше ботове.
„Всъщност дори малък брой активни ботове могат значително да променят общественото мнение“, установява той. Ключът не е в това, колко ботове има в Twitter, а колко постове и публикации са създали.
4.Общувайте с реални хора
Цялото свободно време, което спечелих, прекарвайки по-малко време в социалните медии, беше използвано добре, както за лично общуване, така да бъда сам със себе си – което вероятно ме накара да се почувствам по-щастлив. Както установява психологът от Джорджтаун Костадин Кушлев, „Дигиталното социализиране не добавя, а всъщност отнема психологическите ползи от реалното социализиране“.
Със сигурност се чувствам най-добре, когато общувам лице в лице и, както Кушлев установява в своите изследвания, концентрирането върху разговорите с хората пред нас носи по голямо удовлетворение, отколкото това комуникацията с тях да е прекъсвана и насичана от постоянни смс-и с други хора.
Избягването на психологическа и политическа манипулация в мрежата за сметка на по-приятно прекарване на времето с приятели и любими хора звучи като страхотен план за следващата година.
Източник:
Коментар