Логиката на манипулацията чрез личните ни данни е проста. Интернет гигантите събират всякаква лична информация за нас и то не единствено от нашето поведение в интернет, но и от това в реалния свят, тъй като всички устройства и системи са свързани в мрежа - мобилен телефон, навигатор, банкомати, касови апарати и т.н. Същото важи и за голяма част от приложенията, за които няма как да знаем по какъв начин действат, според каква логика "общуват" с нас, и къде каква лична информация изпращат. Цялата тази огромна и изчерпателна информация за нас и нашия живот бива анализирана и профилирана чрез алгоритми, като така се изгражда не само подробен психологически профил, но и пълна картина на нашия житейски статус, начин на живот, текущи проблеми и др. На база на това се извършват възможни вероятностни прогнози за развитието на индивида при различни обстоятелства. Това означава, че някой знае за нас повече отколкото ние знаем за себе си. И този някой е методичен, неуморим, интелигентен и разполага с огромно ноу хау и статистическа информация за всичко. Това, разбира се, са различните служби и корпорации, използващи глобалните бази данни и самообучаващи се алгоритми, с цел постигане на пълен контрол върху обществото и индивида.
Всички знаем, че информацията е власт. Познаването на нашите слаби места със сигурност е власт. Ако се знае "ахилесовата пета" на някого, не е необходимо да се ползва голяма сила, за да бъде този някой уязвен. Достатъчно е едно точно прицелване и "ефектът на пеперудата" заработва... Това може да стане чрез подхвърлена фраза, знак, полуистина, премълчаване или... чрез персонализирани препоръки в интернет "специално за нас", резултати от търсене, персонализирани реклами и т.н... Интернет монополистите разполагат с много канали чрез които да ни предоставят подбраната от тях информация за нас и няма никаква гаранция, че предоставянето на информация е без "задна мисъл" и напълно безкористно, че няма манипулация, внушения, подвеждане или игра с емоциите на индивида.
Днес IT корпорациите разполагат с информация за отделните индивиди, човешката психология и природа като цяло, социалните процеси и тенденции, икономиката и какво ли още не в много по голяма степен от което и да е правителство. Това им дава огромно предимство да налагат своите интереси, да се разрастват, да издигат и унищожават бизнеси, да налагат социален контрол, да изнудват правителства и бавно и поетапно да налагат своята идеология и социален ред.
Как бихме могли да променим всичко това? Можем ли да се надяваме, че ще бъдат приети адекватни правителствени регулации, които да ни защитят от вездесъщността на IT корпорациите, проникнали навсякъде в нашия живот и дълбоко засекретили методите на своята власт над нас? Поне в билзко бъдеще това не изглежда особено вероятно.
Ако обаче не можем (поне засега) да се измъкнем от предметното стъкло на корпоративния микроскоп, ако няма как да накараме корпорациите да се откажат от „Биг Дейта“, нито пък да я направят публична, можем да се опитаме да създадем своя собствена глобална база данни, която да бъде общодостъпна и на разположение на всеки. Така постепенно ще отнемем това предимство на корпорациите, те да знаят за нас неща, които ние самите не знаем. За целта биха могли да се създадат приложения, които да събират определена информация за нашата дейност, по същия начин, по който това правят Гугъл, Майкрософт и сие. Въпросната информация, разбира се, ще бъде анонимна, като вида и характера и ще бъде определян от индивида, както и ще бъде събирана изцяло с неговото съгласие. По този начин бързо могат да бъдат събрани данни за поведението на милиони, дори десетки милиони индивиди, които данни ще бъдат златна мина както за учените, така и за обикновените хора, които получавайки статистическа информация за масовото поведение ще разбират много и за самите себе си. Информацията ще направи възможни всякакви социални и психологически изследвания, които ще бъдат публични, като това ще даде тласък в развитието и демократизацията на обществата.
Тази идея може да звучи смущаващо за мнозина, но нека си напомним, че ние сме наблюдавани непрекъснато, като информацията за нас, с която разполагат корпорациите е напълно идентифицираща ни. В сравнение с това, което вече е факт, едно анонимно събиране на данни не би изложило личното пространство на индивида на риск, още повече когато той само определя вида на информацията, която е решил да сподели.
Решението е сравнително лесно осъществимо от техническа гледна точка и може да се развие като инициатива на отворения код. Така ще лишим корпорациите от огромното предимство, което имат пред нас и чрез което се опитват да ни контролират – информацията.
Коментар