Blog

Последните няколко десетки хиляди години от човешката история се характеризират с развитието на ума. Постепенно размерът на човешкия мозък е нараствал, а човешките умения и способности са се увеличавали. В най голяма степен това може би важи за абстрактното, логично и аналитично мислене, които са в основата на днешната технологична цивилизация. Животът и съзнанието на съвременния човек са доминирани от този тип мозъчна дейност, който обуславя неговото оцеляване в днешния свят, в сравнение със света от миналото.

Казват, че една картинка струвала повече от хиляда думи. Тук ще сложа повече от една. Тези изображения за съжаление не са създадени от мен, а от изкуствения интелект, по зададени от мен критерии.  В много от формулировките съм се опитал да дам поле за изява на креативността на ИИ, което ще рече, че те не са били конкретни, а са предполагали някаква интерпретация и комбинативност. Оказва се, поне според мен, че ИИ може да бъде доста креативен, особено що се отнася до смесване на различни съществуващи категории. Малко по трудно се справя с екстраполирането на тенденции.

Изкуственият интелект настъпва, посрещан с надежда и страх. Никой не знае, дали той ще облекчи живота на хората, дали ще ги пороби или ще се окаже още едно средство в арсенала на корпорациите и дълбоката държава за контрол над човечеството. Разработчиците му и тези, стоящи зад тях, ни успокояват, твърдейки, че това е просто един инструмент, който ще бъде от полза за хората, помагайки им да увеличат своята производителност и възможности.

Основно има два възгледа за обществото. Единият е, че обществото може да се разглежда като механизъм или машина, докато другият гласи, че обществото е процес. Първият възглед е по характерен за консервативно настроените хора, за тези с недотам демократични и дори фашистки убеждения, докато вторият е по присъщ на тази част от населението, която е с либерални нагласи.

Бях чел преди време, че в САЩ няма бедни, а има само такива, които ВСЕ ОЩЕ  не са забогатели. На все още незабогателите се проповядва, че ако станат достатъчно трудолюбиви, упорити и предприемчиви, те няма начин да не преуспеят, и това е само въпрос на време. Ако до момента те не са постигнали успех в живота си, то това е, че не са били достатъчно добри и просто не са го заслужавали.

Неведнъж съм алармирал за манипулацията от страна на IT монополистите чрез личната информация, която имат за нас. Всеки, който ползва интернет, е оставил тонове информация за себе си, от която може да му бъде създаден прецизен психопортрет и на тази база дори да бъдат предвидени неговите действия.

От няколко дни забелязвам нещо ново в обкръжаващата ме среда. Коли с вдлъбнати от удар врати. Това са предимно малки коли, стари модели, но има и по големи, например джипове, но пак отдавна излезнали от завода. Интересното е, че досега почти не бях забелязвал подобни недостатъци по колите. И изведнъж започвам да забелязвам по няколко такива на ден. Чудя се, дали се касае за някакво активирано селективно внимание или за нещо друго? Факт е, че човек възприема реалността избирателно, на базата на собствените си филтри и акценти.

Още през 70те години на миналия век Станислав Лем предрича, че ще настъпят времена, в които границата между мира и войната ще е размита и неясна. Че дори ще дойде време, което няма да е нито мир, нито война, а и двете едновременно. Днес това време е дошло. Наричаме го хибридна война. Под този термин се разбира широк спектър от координирани действия в различни области – военна, информационна, дигитална, политическа, социална, психологическа и т.н. насочени към постигане на определена цел.

Думите могат да бъдат куршуми, това сме го чували. Но тези куршуми могат да действат избирателно. Това е възможно, защото всяка информация се възприема през призмата на индивидуалния контекст, или психическа настройка на индивида. Ако например информацията е текст, то настройката на индивида, неговата ситуация, състояние и т.н. е контекст. Така че думите, в ролята си на куршуми, могат да нараняват тези, които предварително са настроени да бъдат раними.

Преди известно време, с цел да си упражня разбирането на разговорния немски, гледах „риалити“ видеоклип за работата на полицаи по време на нощна смяна в разгулния квартал Sankt Pauli в Хамбург. Та полицаите бяха спряли няколко подпийнали младежи, които обаче въпреки алкохолния си градус, показваха разумно благоприличие пред представителите на реда. Но не личеше да са изпълнени с уважение.