Преди време реших да се запиша за консултация, касаеща даден мой проблем. Насрочиха ми час след около два месеца. Не бързах и се съгласих. Когато датата наближи, отложиха срещата с две седмици. Когато денят настъпи, ми се обадиха, че изтеглят часа с час и половина напред. На само място ми се наложи да чакам близо 40 минути преди срещата. След като консултацията мина, се оказа, че следващата може да бъде едва след месец и половина, но неясно точно кога. Окей, нищо спешно. Но паралелно с това се случиха и други отлагания и отменяния. Отново нищо важно, нищо спешно, но все пак това наслагване на отлаганията с дребните неуредици ми се стори досадно.

Затова се замислих какви сигнали изпращат тези насложени събития към мозъка или подсъзнанието, да речем. Някак си, не се ли нарушава перцепцията, усещането за гладкото протичане на живота и не “накъсва” ли това работата на съзнанието, не го ли изкарва от ритъм и синхрон с околната среда и нас самите? Няма ли опасност това да ни настрои на определена вълна, така че сами, несъзнателно да провокираме подобни процеси в ежедневието и живота си? Подобен опит и наслоения на “неслучвания” не ни ли спъва и блокира?

Знаем, че  мозъкът изглежда не обича да работи в режим на непрекъснати прекъсвания и промяна на реда и правилата, в това се е убедил всеки, на когото на работното място му прекъсват работата по текущата задача и възлагат нова “спешна” такава. А когато очакваме нещо и то не се случва, по независещи от нас причини, и малко след това – изненада, ново нещо не се случва, сценариите в съзнанието ни се накъсват по подобен начин, защото в тези сценарии нещата вече са се случили. Така вътрешното отражение на живота в съзнанието ни добива фрагментиран вид, а оттам, вероятно и нашата мисъл и поведение. Животът ни върви най добре, когато нещата в него са в ритъм и хармония. Въпросът тогава е, как да вградим нарушенията  в ритъма на живота ни, в един по обхватен, вътрешен ритъм на душевно спокойствие? Как да изградим този ритъм? Вероятно философите, йогите и дзен-будистите могат да отговорят на този въпрос.

Отидох в пощата да взема аз пакет,

Но затворена бе, дали почивка за клозет?

Няма драма, ще дойда пак,

Сега ще мина да си купя хляб.

Чакам доста на опашка,

Нервата ме вече фаща,

Хлебарят ръце той кърши,

И вика: Хляба свърши.

Телефонът мигом иззвънява,

Приятел пита  ме кво става,

Искам ли да пием бира или две

В кварталното кръчме.

Викам аз защо пък не,

Това ще дойде ми добре,

Към кръчмата повличам крак,

За бира имам винаги мерак.

По пътя телефонът пак звъни,

Приятелят ми вика – моля те, поспри,

Излезна тук задача спешна,

Знайш, и мойта не е лесна.

Външно аз съм си бетон,

Но вътрешно отронвам стон,

Ех, днеска все е терсене,

Дано не стане то по зле.

Тръгвам обратно към дома,

Днес поне ще си поспя,

Но клон на улицата не видях

И в него се спънАх.

*изображението в този пост е създадено с помощта на Chat GPT