Едва ли има някой, който да не е виждал това познато съобщение. Както и други подобни, разбира се. Даже логото на този сайт трябва да наподобява съобщение за компютърна грешка. Факт е, че грешки при компютрите винаги се случват и ние сме свикнали с тях. Само че в случаите, когато става въпрос за онлайн услуги и тези грешки са перманентни, те могат дълготрайно да блокират някоя наша активност и изпълнението на задачи. Особено, когато въпросната услуга няма алтернатива и ние разчитаме на нея.

За последен път това ми се случи, когато исках да достъпя информация, свързана с профила ми в Гугъл. Тази грешка при мен се оказа перманентна и всеки път, когато съм искал да направя същото, винаги съм виждал това съобщение. Което де факто блокира тази възможност за постоянно. Как обаче ние, потребителите, бихме могли да сме сигурни, че наистина става въпрос за грешка в системите на някой дигитален монополист, а не за прикрита под технически проблеми цензура или умишлено създадени проблеми? Изключено ли е де факто да става въпрос за дискриминация и отказ от услуга, по съображения на монополиста? Как органите, които би трябвало да инспектират и регулират тези монополисти ще могат да докажат наличието на умисъл в такъв случай? В света на дигиталения монополизъм, в който живеем, това едва ли би било възможно. А с все по голямото навлизане на дигиталните технологии в живота ни и все по голямото разчитане на тях в ежедневния живот във всеки негов аспект, то това означава власт и контрол от страна на тези дигитални монополисти, каквато власт те не бива никога да притежават!

Представете си онлайн услугите и приложенията, които ползваме, да са програмирани да ни въздействат по определени недоказуеми начини според нечия социална стратегия и политика спрямо отделния индивид? Дали ще бъде грешка или “невинно” внушение, някакъв детайл или образ, който резонира по специфичен начин в нас, защото дигиталните монополисти ни познават по добре от нас самите, и може би имат план за нас, къде да ни вместят като стандартизирани тухлички в техния социален и икономически “строеж”? Как можем да го докажем? Как можем да го спрем? Може би имаме нужда от “Дигитален социализъм”?