Американският лингвист, философ и активист Ноам Чомски е дефинирал десет манипулативни медийни стратегии, чрез които елитите контролират обществения дискурс, общественото мнение и нагласи. Към настоящият момент медиите са се доказали като ефективен инструмент за формиране и насочване на общественото мнение и нагласи в нечия полза. В наши дни те отиват дори още по-далеч - те създават нашата реалност, формирайки нашето възприятие за света. Това не би било възможно, без да се познават начините, по които работи индивидуалното и колективното съзнание. На базата на начина според който въздействат, Ноам Чомски е синтезирал десет медийни стратегии за манипулация. Можете да ги прочетете по-долу.
1. Отвличане на вниманието, разсейване
Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото във важни сфери на науката като икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
2. Създаване на проблем и предлагане на решение
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, един вид „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за преодоляването й. Например - фокус върху нарастващото насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.
3. Стратегия за постепенно налагане на нещо неприемливо
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция.
4. Стратегия на отлагането
Друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изискват усилия на момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и че необходимата жертва може да бъде избегната. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за промяна и да я приема смирено, когато му дойде времето.
5. Третиране на гражданите като деца
По-голямата част от рекламите, предназначени за масовия потребител, използва такава реч, аргументи, образи, понякога и детска интонация, че да се асоциира със слабост, все едно аудиторията е малко дете или умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години, то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Тази реакция ще бъде лишена от критична оценка.
6. Фокусиране върху емоциите
Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече използването на емоционален фактор позволява да се достигне до подсъзнанието на човек и там да се заложат идеи,желания, страхове, принуда или модел на поведение.
7. Поддържане на невежество и посредственост сред населението
Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и подчинени. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно за ниските социални класи да превъзмогнат своето невежество.
8. Окуражаване на възхищението пред посредствеността
Убеждаване на населението, че е модерно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.
9. Вменяване на чувство за вина
Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се самообвинява, което води до депресия и потиска предприемането на действие. А без действие, няма революция!
10. Познаване на хората по добре от самите тях
През последните 50 години стремглавият напредък в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека както по отношение на неговата физиология, така и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото той самият има върху себе си и своя живот.
Коментар