Хората, работещи заедно, често поставят печалбите пред казването на истината.
Между 2008 и 2015 година група от инженери във Фолксваген многократно са манипулирали лабораторните тестове за установяване нивата на вредни емисии от двигателите. Инженерите настройвали лабораторните условия така, че отделените вредни газове да са възможно най ниски, така че да отговарят на нормите в Европа и САЩ. Но когато въпросната автомобилна серия тръгнала по пътищата, емисиите на газовете били далеч над допустимите стандарти – например американските били надвишени до 40 пъти. Така нареченият в пресата „Дизелгейт“ имила сериозни последици, особено предвид факта, че замърсяването на въздуха в САЩ само по себе си е причина за много смъртни случаи.
„Дизелгейт“ е просто един пример за така наречената от учените „колаборативна нечестност“. И макар терминът сътрудничество да има позитивна конотация в общественото съзнание – преполагайки решаване на сложни проблеми и заздравяване на социалните връзки, той може да бъде и плодородна почва за нечестно поведение, както в случая с Фолксваген.
На базата на много социални експерименти, посветени на намирането на факторите, които са предпоставка за неетичното поведение, се стига до заключението, че макар и то да е разпространено при работата в екип, то все пак има своите граници и лимити.
В повечето от тези експерименти участниците са били поставени в условия, в които са могли да спечелят пари чрез сътрудничество и екипна работа. В допълнение им е била предоставена и възможността да спечелят допълнителна сума пари като група чрез лъжа и измама. Например, в някои задачи отборите са получавали заплащане базирано на броя задачи които са били решени съвместно от даденият отбор, но е била дадена и възможността да съобщят завишен брой решени задачи, с цел да спечелят повече пари.
Проведените изследвания сочат, че средно 35.6 процента от възможната печалба чрез измама е била реализирана - чрез частично завишаване на броя на решените задачи. Добрата новина тук е, че все пак склонността към измама има граници, което предполага, че хората имат някакво „морално чувство“ което възпира неограниченото неетично поведение.
В допълнение, когато изследванията добавили още един „етичен“ компонент, информирайки участниците, че измамата би навредила на останалите, или би повлияла негативно на дарения за благотворителност, групите мамели по малко. Освен това колкото по голям е бил делът на жените и колкото по висока е била средната възраст на участниците, толкова по малко са били измамите.
Експериментите сочат също, че нечестното поведение е заразно. Хората имат склонност да повтарят това поведение, ако са го наблюдавали при член на своя екип. Така с течение на времето нечестността ескалира и се разпространява, ако не бъдат предприети мерки тя да бъде спряна или ограничена.
Фактът, че групите са по-честни, когато имат информация за това, че други хора биха били ощетени от нечестното им поведение, предполага, че трябва по ясно и отчетливо да се подчертават негативните последици от колективната нечестност и измама. В случая с „Дизелгейт“, може би напомнянията за това как завишеното замърсяване нанася щети на хората биха могли да ограничат желанието на инженерите на Volkswagen да манипулират тестовете за вредни емисии на двигателите им.
По материали от:
Коментар