В този експеримент хората са разделени според принципа на властта. Става въпрос за т. нар. Станфордски затворнически експеримент, проведен от американския психолог Филип Зимбардо през 1971 година. В експеримента студенти доброволци са разделени на групи от „надзиратели“ и „затворници“ в среда, имитираща затвор. Надзирателите са облечени в униформи и са с отразителни слънчеви очила, които не дават възможност за контакт очи в очи. На надзирателите не се разрешава да използват сила спрямо затворниците, но всякакви други методи за всяване на страх и усещане за контрол над живота на затворниците са позволени. В хода на експеримента надзирателите се вживяват в ролите си и започват да влагат лично отношение в действията си спрямо затворниците. Методите на деградация се изострят, подигравките и обидите стават лични, спрямо конкретния индивид, а не спрямо ролята му на затворник, а гневът им от неподчинението на затворниците става съвсем истински. Затворниците пък се вживяват в ролята си на жертви и придобиват психиката и поведението на травмирани индивиди.
След като издевателствата на надзирателите над затворниците се увеличават и излизат извън контрол, експериментът е прекратен преждевременно.
Този експеримент води до същите изводи, както експериментът на Стенли Милграм. Облечените във власт и привилегии хора се вживяват в ролите си и така освобождават тъмните страни на човешката природа, използвайки възможността да репресират и деградират тези, които са в тяхната власт, дори отвъд обхвата на правомощията си. Те започват да си вярват, че са прави и че това, което правят, е необходимо. От друга страна обектите на деградиращи въздействия променят психиката си в насока пасивност, покорност и подчинение. Експериментът ни показва, че хората са твърде податливи към влиянието на идеологията и йерархичните структури, дори до степен на грубо погазване на човешкия морал и усещания.
Коментар