Сун Дзъ - цитати

Сун Дзъ (на китайски: 孫子) е китайски пълководец, стратег и мислител, живял през VI – V век пр.н.е. и написал около 510 пр.н.е. прочутия трактат за военна стратегия „Изкуството на войната“. Името, с което е известен, е езиково образувание в китайския език, което в превод буквално означава „майстор Сун“. В действителност неговото име е било Сун Ву и е бил познат извън своето семейство като Чанкин (такива имена са давани в Китай при навършване на пълнолетие).

Майстор Сун има значително влияние върху китайската и азиатската история и култура, като автор на „Изкуството на войната“ и като легендарна историческа фигура.

За живота на Сун Дзъ се знае малко. Смята се, че е роден в благородническо семейство в китайската провинция Шандонг, по времето на империята Ву. Участвал е в многобройни битки, включително и с десетократно по-многоброен противник.

Цитати:

1. Лидерът води чрез пример, а не чрез сила.
2. Воин, който е готов да се бие, също трябва да е готов да умре. 
3. Всички военни действия се основават на измама. Следователно, когато можем да атакуваме, трябва да изглеждаме неспособни; когато използваме нашите сили, ние трябва да изглеждаме неактивни; когато сме близо, трябва да накараме врага да повярва, че сме далеч; когато сме далеч, трябва да го накараме да повярва, че сме близо. 
4. Яви се слаб, когато си силен и силен, когато си слаб.
5. Бъдете изключително притворни, дори до точката на безформеност. Бъдете изключително потайни, дори до точката на безшумност. По този начин можете да определяте съдбата на противника. 
6. Изградете за опонента си златен мост, за да се оттегли по него.
7.  Можете ли да си представите какво бих направил, ако можех да направя всичко, което мога? 
8. Внимателно сравнете противниковата армия със собствената си, така че да знаете къде силата е изобилна и къде е недостатъчна.
9. Концентрирай енергията си и натрупай силата си.
10. Поправете грешката си веднага щом я намерите. 
11. Не воювайте с враг по-силен от вас. И ако това е неизбежно и трябва да се ангажирате, тогава се уверете, че се ангажирате според вашите условия, а не според тези на врага. 
12. Не повтаряйте тактиката, чрез която сте спечелили, но нека методите ви се регулират от безкрайното разнообразие от обстоятелства. 
13. Не върви срещу света, използвай го. Гъвкавостта е оперативният принцип в военното изкуство. " 
14. Ангажирайте съзнанието на хората с това, което те очакват;  с това, което те могат да разпознаят и потвърдят своите прогнози. Това ги поставя в  предсказуеми модели на реакция, които изпълват техните умове, през което време вие чакайте подходящият момент да напарвите онова, което хората не очакват. 
15. Дори най-хубавият меч, потопен в солена вода,  ще ръждяса. 
16. Всяка битка е спечелена, преди да започне.
17. Големите резултати могат да бъдат постигнати с малки сили.
18. Който е благоразумен и чака неблагоразумен враг, ще победи.
19. Този, който има знание и дисциплината да го приложи, и ще спечели битките. Който няма нито знание, нито воля  да го приложи, непременно ще бъде победен. 
20. Този, който знае кога може да се бие и кога не може, ще победи.
21. Цялата война е базирана на измама.
22. Никога не притискай отчаян враг твърде много.
23. Военното дело е базирано на заблудата.
24. Ако наистина можеш нещо, прави се пред противника, че не го можеш, ако си близко, прави се, че си далеко.
25.  Ако си далеко, прави се, че си близо.
26. Войната обича победата и не обича продължителността.
27. Можеш да загубиш войната, само ако сам се оттеглиш от нея.
28. Най-добрата война е да разбиеш замисъла на противника; на следващо място – да разбиеш съюзите му; на следващо – да разбиеш войската му. Най-лошото е да обсаждаш крепости.
29. Първо бъди като невинна девица – и противникът ще ти отвори вратите си. После бъди като отскубнал се заек – и противникът няма да успее да приложи защитни мерки.
30. Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш – това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия без да се сражаваш.
31. Макар да сме чували за глупава прибързаност по време на война, правилният подход никога не е бил свързван с дълги отлагания.
32. В практическото изкуство на войната най-доброто нещо е да завладееш вражеската страна цяла и непокътната. Няма полза от това да рушиш и опустошаваш. По същия начин е по-добре да плениш една цяла армия, отколкото да я унищожиш.
33. Военното превъзходство не е в това да се сражаваш и да побеждаваш във всичките си битки. Военното превъзходство е в това да прекършиш съпротивата на противника си без бой.
34. Най-висшето проявление на военното изкуство е да осуетиш плановете на противника си.
35. Следващата най-добра стратегия е да му попречиш да обедини силите си. След това идва умението да атакуваш неприятеля си на бойното поле. И най-лошият подход е да обсаждаш градове с крепостни стени.
36. Ако познаваш врага и познаваш себе си, не е нужно да се боиш какъв ще бъде изходът от сто битки. Ако познаваш само себе си, но не и врага си, за всяка спечелена победа ще понасяш и по едно поражение. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще губиш всяко сражение.
37. Добрите воини от миналото първо са поставяли себе си отвъд възможността за поражение и сетне са очаквали възможността да разгромят противника си.
38. Да предпазим себе си от поражение, е в нашите ръце, но възможността да победиш противника се осигурява от самия противник. Добрият воин може да се подготви така, че да не бъде победен, но не може да бъде сигурен, че ще победи противника си.
39. Недопускането на никакви грешки е онова, което прави победата сигурна, защото така побеждаваш противник, който вече е победен.
40. Далновидният стратег търси битката само след като победата е спечелена, докато онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой и после търси победата.
41. Да имаш голяма армия под свое командване, по никакъв начин не е по-различно от това да водиш малка армия, защото и в единия, и в другия случай всичко е въпрос на организация.
42. Умният воин налага волята си на противника, но не допуска противникът да му наложи своята воля.
43. Военната тактика е като водата, защото когато водата следва естествената си посока, тя се оттича от високите места и се ускорява по наклоните… Посоката на водата се определя от естеството на терена, по който тече. 
44. Не се изправяй срещу армия, която се прибира у дома. Когато обграждаш армия, остави й изход за изтегляне. Не притискай отчаяния враг прекалено силно.
45. Пътят на войната е да избягваш онова, което е силно, и да удряш онова, което е слабо.
46. Когато обикновените войници са прекалено силни, а офицерите твърде слаби, резултатът е НЕПОДЧИНЕНИЕ. Когато офицерите са прекалено силни, а обикновените войници твърде слаби, резултатът е ГИБЕЛ.
47. Гледай на войниците си като на деца и те ще те следват в най-дълбоките долини; виждай в тях свои любими синове и те ще се бият за теб дори до смърт. 
48. При несигурна земя, не се бий. При лесна земя, не спирай. При спорна земя, не атакувай. При открита земя, не заставай на пътя на врага си. При земя, където се срещат пътища, се обедини със съюзниците си. При богата земя, плячкосвай. При трудна земя, забави ход. При затворена земя, прибягвай до стратегия. При отчаяна земя, се бий.
49. Бързината е същността на войната – възползвай се от неподготвеността на врага си, придвижвай се по неочаквани маршрути и атакувай незащитени места.
50. Награждавай, без да се съобразяваш с правилата, издавай заповеди, без да те е грижа за предишни разпоредби, и ще можеш да управляваш цяла армия, все едно е един-единствен човек.
51. Не мърдай, ако това няма да ти донесе някакво предимство; не използвай армията си, ако няма да спечелиш нещо; не се бий, освен ако положението не е критично. Ако е в твоя полза, настъпвай; ако не е, стой където си.
52. Войни винаги  е имало и ще има. Не може всеки да е доволен от това, с което разполага като територия на държавата. 
53. Никой военачалник не трябва да извежда армията си на бойното поле, подбуждан от злоба; ни-то един военачалник не трябва да се сражава заради честолюбието си. Едно царство, което веднъж бъде унищожено, никога повече няма да се възземе; мъртвите никога няма да се върнат от гроба. Затова мъдрият водач винаги е внимателен и предпазлив.
54. Стратегия без тактика е най-бавният път към победата. Тактика без стратегия е шумът преди поражението.
55. Нека плановете ти да бъдат непроницаеми като нощта, а когато настъпваш, падай като мълния.
56. Причината, поради която просветеният принц и мъдрият военачалник винаги побеждават противника си и постиженията им превъзхождат тези на обикновените хора, е умението им да предвиждат.
57. Има пет черти, които са опасни за генералите. Тези, които са готови да умрат, могат да загубят живота си; тези, които искат да запазят живота, могат да бъдат взети в плен; тези, които са отдадени на ирационална страст, могат да бъдат осмяни; тези, които са много горди, могат да бъдат опозорени; тези, които са състрадателни, могат да бъдат смутени.
58. Дайте на врага това, което те очакват да получат; по този начин те ще могат да разпознават и потвърждават своите предположения. С това ще накарате самия враг да действа с предсказуеми модели на реакция, които ще задържат техните стратези и техните армии. Междувременно трябва да изчакате момента да действате по начин, който не може да се предвиди.
59. Победата обикновено отива в армията, която има по-добре обучени офицери и мъже.
60. Трябва да вярваш в себе си.
61. Жителите са основата на една държава, храната е щастието на хората. Принцът трябва да уважава този факт и да бъде трезвен и строг в публичните си разходи.
62. Ако накарате противниците да не знаят мястото и датата на битката, винаги можете да спечелите.
63. Трябва да се замислите и да обмислите, преди да вземете каквото и да е решение.
64. При нашествие, като общо правило, колкото по-далеч нашествениците отиват на територията на другите, толкова по-силни стават те до степен, че местното правителство вече не може да ги изгони.
65. Не гонете врагове, когато се преструват, че отстъпват, или ги атакувайте с елитни войски.
66. Армията предпочита високата земя и избягва ниската земя, цени светлината и мрази тъмнината.
67. Качеството на решението е като нападение на ястреб навреме, което му позволява да атакува и унищожи жертвата си.
68. Ако с шпионите не се отнасят добре, те могат да станат отстъпници и да работят за врага.
69. Затворените войници трябва да бъдат добре третирани, за да ги накарате да се бият за вас в бъдеще.
70. Психологията на войниците е да се съпротивляват, когато са заобиколени, да се бият, когато това не може да бъде избегнато, и да се подчиняват в екстремни случаи.
71. Където има големи награди, има смели мъже.
72. Сто победи в сто битки не е най-голямото умение. Да подчиниш армията на другите без битка е най-голямото умение.
73. Онези, които не са наясно напълно с недостатъците на използването на оръжия, може да не са наясно с предимствата на използването им.
74. Покажете им начин да спасят живота им, така че да не са готови да се бият до смърт, за да можете да се възползвате от това, за да ги атакувате.
75. Който разработи тактика за нейното постигане, възползва се от възможността си, приема своите слабости и признава силните си страни.
76. Никога не трябва да атакувате от гняв и бързане. Препоръчително е да отделите време за планиране и координиране на плана.
77. Възможностите се умножават, докато се използват.
78. Защитата е за време на недостиг, атаката е за време на изобилие.
79. Нека плановете ви да са тъмни и непроницаеми като нощта, а когато ги задвижите, да удрят като мълния.
80. Просветеният владетел е внимателен и добрият пълководец е пълен с предпазливост.
81. Лидерът води с пример, а не със сила.
82. Ако опонентът ви има гневен нрав, опитайте се да го раздразните. Преструвайте се на слаб, за да стане арогантен.
83. Ето как по време на война победителят стратег търси битката само след като победата вече е спечелена, докато този, обречен на поражение, първо се бие и след това търси победа.