Не бойте се!

Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора, 
вашите покойници се пазят добре, 
те си имат пазачи като тези в затвора 
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден 
със желязна решетка, 
като детско креватче – 
мярка разумна, ако питате мен, 
предвид на това, че 
може би и в съня ни, наречен 
“вечен”, 
сънища има, тъй че вашият скъп 
покоен роднина, както спи си по гръб, 
да сънува, че още е жив на земята, 
и подобно детенцето, което се мята, 
сънувайки нещо, и той да изрита 
като детско юрганче в съня си гранита 
и – хоп! – 
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно – 
това би било съвсем неприятно! 
Представете си само: да трябва отново 
с документи и слово 
да се доказват толкоз много неща – 
най-напред обичта, 
после страданието, 
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора – 
покойните нямат възможност за втора 
следсмъртна разходка по нашия свят – 
когато веднъж им е упокоят изпят, 
никакво връщане на старите теми, 
тъй че вашите амфори със хризантеми 
ще стоят непокътнати навред из алеите 
и все тъй азалеите 
ще красят мавзолеите 
и вие без поводи да се тревожите 
преспокойно ще можете 
да градинарствате със своите лейки, 
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Жак Превер

Превод Валери Петров