Разкази

-Кой си ти?

-Аз съм твоят тъмничар, разбира се. Най големият ти враг.

-Какъв тъмничар? Доколкото ми е известно, аз съм свободен.

Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на това имаха властта да го определят. Поне до тази степен, която засягаше техните интереси.

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях.  Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На този екран се виждаха няколко графики, част от презентацията на новата, амбициозна програма на правителството, която целеше в най ускорени срокове да превърне Държавата в регионален икономически и военен лидер.

Петър се беше излегнал върху холния диван, а над него, като мрачни облаци, висяха мислите му. Те бавно преливаха едни в други, в опит да придобият конкретна форма и концепция, а именно тази на книгата, която желаеше да напише. Темата беше за свободата на индивида и за системата, за техния сблъсък,  в който, уви, по често побеждаваше системата. Системата, която подкопаваше демокрацията в глобален мащаб и заплашваше автономията на индивида.

Една фраза беше влезнала в главата ми и не искаше да излезне. „Подрязване на крилата“. Всъщност, така се казваше един кратък експериментален филм, който сайтът YouCube ми препоръча. Така и не го гледах, напоследък все по рядко гледам това, което разни сайтове ми препоръчват. Уж става въпрос за нещо в тон с твоите интереси, пък всъщност имало скрита картинка и гъделичкането на интересите ти е стръвта, която да захапеш, за да погълнеш и отровата. Каква е отровата ли?

Валентин Перес уморено застана пред очния скенер, след секунда се чу звук и вратата тихо се отвори. Той влезна в дома си и се строполи на креслото в миниатюрния хол. Осветлението се настрои автоматично на приглушен режим, адаптирайки се към текущото му състояние. По стените се виждаха дузина декоративни осветителни блока с играещи пламъчета в тях, които осветяваха помещението в топлите оранжеви нюанси на догаряща камина.

-Подай ми портокаловия сок, ако обичаш.

-Ето, заповядай. Впрочем, ти защо купи точно портокалов сок?

-Моля? Защо да не купя портокалов сок?

-Има всякакви други видове. Забелязах, че напоследък взимаш само портокалов сок.

-Е, и? Не знаех, че ти се пие нещо друго.

Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блестеше на земята и след като се наведе, Иван установи, че това бе просто монета от един лев. Тогава видя и другата, близо до нея. После съзря още две.