Валентин Перес уморено застана пред очния скенер, след секунда се чу звук и вратата тихо се отвори. Той влезна в дома си и се строполи на креслото в миниатюрния хол. Осветлението се настрои автоматично на приглушен режим, адаптирайки се към текущото му състояние. По стените се виждаха дузина декоративни осветителни блока с играещи пламъчета в тях, които осветяваха помещението в топлите оранжеви нюанси на догаряща камина.
-Подай ми портокаловия сок, ако обичаш.
-Ето, заповядай. Впрочем, ти защо купи точно портокалов сок?
-Моля? Защо да не купя портокалов сок?
-Има всякакви други видове. Забелязах, че напоследък взимаш само портокалов сок.
-Е, и? Не знаех, че ти се пие нещо друго.
Една сутрин Иван Коев се събуди от четири силни удара по стената. Понеже вече почти беше дошло време за ставане, той не остана в леглото, в опит да си доспи. Прокле съседите и се запъти към банята. След като си взе душ, облече се и приключи със закуската, Иван тръгна към работа. Пред входа нещо блестеше на земята и след като се наведе, Иван установи, че това бе просто монета от един лев. Тогава видя и другата, близо до нея. После съзря още две.
Париж нахлуваше в съзнанието на Филип Козловски без спирачки, което причиняваше замайване. Доцентът не можеше да си отговори дали това се дължеше на ранния сутрешен полет и съответното недоспиване, дали на лятната жега и влагата от изпаренията на Сена, или пък може би на особената магия, която мнозина приписват на този град. Класическите форми и детайли около него се разливаха в съзнанието му като картина на някой импресионист.