Facebook няма да позволи на държавния надзор да навреди на интереса на акционерите, така че са необходими алтернативи – базирани на обща собственост и обществен контрол
Джеимс Мълдън
Джеймс Мълдън е старши преподавател по политически науки в Университета в Ексетър и ръководител на дигиталните изследвания в Autonomy. Той е автор на предстоящата за публикация книга „Платформен социализъм: Как да си върнем дигиталното бъдеще от големите технологии“.
Франсис Хауген, бивш служител и разобличител на Facebook, описа компанията като „морално фалирала“ пред търговската комисия на Сената на САЩ на 5 октомври. От позицията си в екипа за гражданска дезинформация на компанията, тя е била свидетел как нейното ръководство последователно разрешава конфликтите между финансовите интереси на компанията и безопасността на потребителите, в полза на първото. Този подход се прилага при редица въпроси, от реч на омразата до психичното здраве на тийнейджърите, етническо насилие и различното отношение към VIP потребителите.
Тя също така призова за по-голямо държавно регулиране и надзор, но същевременно не подкрепи мненията, че са необходими по-строги действия срещу технологичния гигант. Но в Европа регулациите на интернет монополистите наближават все по бързо. Предложеният Закон за цифровите услуги(Digital Services Act) ще промени правилата за това как дигиталните платформи трябва да третират съдържание, квалифицирано като незаконно, както и ще регулира дейността на дигиталните портали с цел предотвратяване на антиконкурентно поведение.
Доказателствата на Хауген потвърдиха дългогодишните подозрения, че проблемите на компанията се коренят в основата на нейния бизнес модел, който изисква постоянна ангажираност, растеж и събиране на данни.
Изводите обаче сочат, че призивите за регулиране на тези компании са недостатъчен отговор, който не успява да съзре и обхване дълбочината на кризата.
Това обаче не е морален провал. Компанията е структурно обусловена да отговори на конкурентния пазарен натиск чрез адаптиране на стратегиите си, за да запази своето господство.
В задвижваната от данни сфера на социалните медии това означава да се дава приоритет на текущите трендове над други цели. Например, Facebook не може да сложи край на „класирането, базирано на интереса“, което предизвика силни реакции и неизбежно води до поляризация и разделение, тъй като компанията трябва да обслужва интересите на акционерите.
Трябва да спрем да говорим за „поправяне“ на Facebook или вземане на решения от хора, чийто мироглед е бил оформен в големите технологични фирми
Проблемите на света на технологиите не се ограничават до бизнес модела „лични данни срещу безплатен продукт“. Много компании поставят печалбата пред интересите на служителите и местните общности – от Uber и Deliveroo, които плащат на водачите под минималната заплата, до Airbnb, която унищожава достъпни жилища и оскъпява преди това разнообразни квартали. Не бива да се учудваме, че компаниите са готови да се възползват от уязвимите работници, да използват сивите зони в закона и да поставят собствените си интереси пред общностите, на които твърдят, че служат.
Всъщност трябва да спрем да говорим за „поправяне“ на Facebook или вземане на решения от хора, чийто мироглед е бил оформен в големите технологични фирми. Проблемът не е просто във възстановяването на конкуренцията в технологичния сектор или смяната на няколко безсърдечни изпълнителни директори.
Вместо това трябва да търсим многото алтернативи, които съществуват понастоящем – и които биха могли да бъдат допълнително развити – на базата на обществената собственост, общите интереси и солидарност.
Платформен социализъм
В предстояща книга аз наричам тази идея платформен социализъм – тъй като тя се отнася до обществената собственост върху цифрови активи и демократичния контрол върху организациите и цифровата инфраструктура, които са станали толкова критични за нашето ежедневие.
Платформеният социализъм е за възстановяване на колективното самоопределение чрез нови форми на участие и децентрализирано управление, които гарантират, че вече няма да поставяме печалбите над човешките нужди. Той се фокусира върху това как можем да насърчим активното участие на гражданите в проектирането и управлението на цифрови платформи, вместо да разчитаме на регулации отгоре надолу от страна на технократичния елит.
Участието и вземането на решения от обикновените граждани са важни, защото понастоящем нямаме дума за това как се управляват тези платформи. Ние дори нямаме достъп до данните, за да проведем смислен публичен дебат по въпроси, тъй като ключовите аспекти на функционирането на платформите са строго пазени търговски тайни.
Когато данните се оповестяват, те обикновено са внимателно подбрани от страна на компаниите, с цел последните да представят своите дейности в положителна светлина. Публикуването на файловете във Facebook от Wall Street Journal показа как компанията редовно „смита под килима“ неудобните констатации на собствените си вътрешните анализаторски екипи.
Сега има огромен набор от цифрови инструменти давати възможност на хората да участват във въпросите на управлението, което прави демократизирането на работното място по-постижимо отвсякога. Приложения като Decidim и Liquid Democracy дават на хората възможност за обсъждане и вземане на решения без реални срещи лице в лице.
Клиенти, работници и членове на местните общности от различни географски местоположения и с различни интереси могат да бъдат засегнати от дейностите на дигиталните платформи и трябва да имат думата за това как те трябва да функционират. Структурите за управление с множество заинтересовани страни позволяват на членовете с различни интереси да имат различни нива на участие в управленската дейност.
Алтернативата е възможна
Когато си представяме форми на публична собственост върху цифрови платформи, е здравословно да се притесняваме за въпросите на цензурата и държавното наблюдение. Много държави имат дълга история на използване на данни за идентифициране на активисти и смазване на несъгласието. Платформения социализъм е свързан с въвеждането на широка екосистема на алтернативни модели на собственост, базирани на различни по размер и вид цифрови услуги. Много от тях няма да бъдат просто държавна собственост и биха могли да бъдат управлявани от различни общности.
Например, на местно ниво вече има ръчна работа, куриерски услуги и платформи за почистване на дома, представлавящи дигитални кооперации – предприятия, притежавани и управлявани от самите работници.
Up & Go е един пример. Това е дигитален пазар за професионални домашни услуги, който позволява на работниците да задържат 95% от заплатите си от работни места, получени от организацията, вместо обичайните 50-80%. Работниците не само получават по-високи заплати, но и имат дял от собствеността в организацията и могат да гласуват по въпроси, свързани с нейното управление.
Трябва да действаме сега, за да възстановим нашата демократична сила и да си върнем правата на участие в цифровата обществена сфера
Дигиталният социалистически модел на социалните медии може да черпи вдъхновение от „fediverse“, група от децентрализирани платформи за публикуване, които разчитат на безплатен софтуер с отворен код и споделени протоколи, така че потребителите да могат да комуникират в различни възли в мрежата.
Един от най-популярните примери за тези инструменти е Mastodon, децентрализирана алтернатива на Twitter, която използва отворен протокол за микроблогове и актуализации на статуса. Всеки възел в мрежата има свои собствени правила и политики за модериране и позволява на потребителите по-голяма автономия по отношение на техните цифрови комуникации.
Инвестиране в обществено благо
За кооперативните услуги за социални мрежи беше трудно да постигнат същата гладкост и функционалност като по-големите корпорации, но това е нещо, което може бързо да се промени с повече инвестиции и интерес към технологията.
По-трудното е да накарате потребителите да приемат по-малки платформи и да се отдалечат от доминиращите мрежи.
Другите предизвикателства касаят преносимостта на данни и списъци с приятели, както и съображенията за поверителността относно това кои видове данни могат да бъдат мигрирани към новите платформи.
Платформените кооперации също се нуждаят от достъп до капитал. Този проблем би могъл да бъде решен, ако те бъдат подкрепени от местните съвети чрез стратегии за обществени поръчки и предоставяне на ресурси. Важна роля трябва да изиграят общинските услуги, които биха могли да бъдат прилагани чрез новите публични платформи, като например за предоставяне на цифрови услуги, свързани с жилища и транспорт.
Като стъпка към замяна на корпоративните услуги общинските съвети могат да работят с местните жители, чрез „MuniBnB“, дигитална платформа, която е притежавана и регулирана от общините и създадена да предоставя услуги за краткосрочно настаняване, предлагани от местни жители.
Приложенията като Ride Hail също могат да бъдат интегрирани в услугите на обществения транспорт в много градове чрез публична собственост. Публичните услуги биха могли да премахнат тежките условия на работа на шофьорите, да им осигурят адекватна заплата за живот и да подтикнат пътуващите към по-екологични опции, където такива са достъпни.
New Economics Foundation установи, че 82% от клиентите на Uber биха използвали по-етична алтернатива на услугата за градушка, а 54% биха платили повече за пътуването си, за да осигурят на шофьорите по-добро заплащане и условия.
Като цяло, от местно до международно ниво, съществуват различни възможности за установяване на нови форми на демократичен контрол върху цифровите платформи.
Дигиталният социализъм е алтернатива на частната власт в цифровата сфера и може да помогне за обединяването на различните усилия, целящи създаване на обща визия за демократично бъдеще. Става дума за основаване на дългосрочен антихегемоничен проект за оспорване и отхвърляне на капиталистическия контрол върху технологиите.
Не трябва да очакваме, че корпоративните ръководители ще се справят по-добре с организирането на нашата цифрова инфраструктура, когато те нямат изначалното право да я контролират. Трябва да действаме сега, за да възстановим нашата демократична сила и да си върнем правото на участие в дигиталната публична сфера, преди технологичните компании да успеят допълнително да укрепят властта си.
*Тази статия е част от темата на проекта RELAY „Дигитална Европа за всички“. RELAY се координира от кампуса на Маастрихтския университет в Брюксел и получава финансиране от програма Еразъм+. Целта на проекта е както да повиши осведомеността, така и да проучи критично политическите приоритети на Европейската комисия. Повече информация можете да намерите на уебсайта на RELAY."
Тази статия отразява само мнението на авторите. Европейската изпълнителна агенция по образование и култура (EACEA) и Европейската комисия не носят отговорност за съдържанието на този документ или каквото и да е използване на съдържащата се в него информация.
Източник:
Коментар