Всички си спомняме този рефрен от времената на локдауна. Той ни заливаше от всички страни, повтаряха го експерти, лекари, политици и журналисти, често с жар и фанатичен блясък в очите. Тръбеше се, че светът щял да се промени безвъзвратно, дори и това да не се харесвало на хората. Въпреки, че не се споменаваше, в какво точно щяла да се състои промяната, се загатваше за различни ограничения и нови социални порядки, с които трябвало да свикнем. Въпросните внушения по никакъв начин не подминаха уж либералния Запад. Останах изумен, когато в сайта на уважаваната от всички Euronews прочетох журналистическо мнение, че трябвало да създадем едно ново „общество на хигиената“. И това далеч не е единичен пример, напротив, западните медии с учудваща лекота станаха трибуна на идеи, на които биха завидяли всички заклеймявани от Запада диктатори. В тези напрегнати времена си представях Оруел, с горчива усмивка гледащ надолу от небето, чийто тъжен поглед шепне „Аз предупредих ли ви...?“ . Наистина, колко чупливо нещо е свободата и колко меко и пластично нещо са хората...
Но макар тези мантри да се лееха напоително и изобилно, повечето хора ги възприемаха с дълбоки резерви, скептицизъм и подозрение. Подозрението се състоеше в това, че пандемията се инструментализира с оглед постигане на определени политически, икономически и социални цели от страна на световните елити. Подобни цели едва ли биха могли да бъдат постигнати при нормални условия, затова според мнозина кризисните обстоятелства около пандемията бяха попътен вятър в платната на архитектите на новия световен ред. Ред, в който за личността и нейната свободна воля не се предвижда място.
Според мен в тези страхове малко или много имаше резон. Колективният скептицизъм относно тези послания за предстояща глобална промяна се оказа здравословен за обществата, защото той отне натрупалата се от Ковид кризата инерция на ерозиращите свободата и правовата държава процеси. Това резултира в масови демонстрации, боеве с полицията, протести, социална и политическа активност и прочее прояви на несъгласие с непропорционалните на ситуацията посегателства върху свободата. Хората показаха, че стремежът към свобода е дълбоко вкоренен в човешката природа.
Може би елитите и политиците са се стреснали от всичко това и са отложили евентуалните си планове за нов ред и общество за друг сгоден случай. В крайна сметка Ковид пандемията заглъхна, но не отнесе със себе си свободите, които имахме преди нея, въпреки зловещия рефрен „Светът никога повече няма да бъде същият“...
Е, светът отново е същият, поне засега... Паднаха маските, паднаха ограниченията, паднаха и сертификатите. Във въздуха вече не витае духът на предстоящата задължителна ваксинация и бустеризация. А тези, които ни втълпяваха обратното сякаш бързо забравиха за думите си. И тъй като става въпрос за публични личности, може би би било редно да дадат обяснение, с какво основание те отправяха толкова сериозни послания към обществеността, от трибуните на собствения си рейтинг и обществено доверие?
Надали ще го направят. Но дано поне хората си вземат поука.
Коментар