Скандалът с изнесения аудиозапис на среднощните разговори на лидерите на „Продължаваме Промяната“ резонира в политиката и обществото, променяйки сметки, планове и стратегии. Политически, журналистически, тролски и прочее човечета, от различни разновидности бяха впрегнати да пръскат слюнки от своите си трибуни, в един пошъл театър на демонстративно лицемерие, наливайки секрети в мелницата на господарите си. От ГЕРБ не пропуснаха да "кешират" събитието и (поне засега) разтуриха преговорите. Всичко се промени за часове.
А всъщност, трезво погледнато, става въпрос за едно съвсем обикновено събиране на представители на „Продължаваме Промяната“ в което се държи приличен и обран тон. Естествено, неформален. Естествено, правят се политически сметки. Коментират се лица и обстоятелства. Сравняват се варианти и се взимат решения. Нищо сензационно. Разговорът е дори скучен. Вероятно далеч по интересно и вълнуващо би било да се слуша разговор на членове на върхушката на ГЕРБ например. Но, както се казва, „като няма риба и ракът е риба“, та публиката трябваше да се задоволи с подхвърлените и среднощни политически сметки на ПП, без интригуващи закани за размазване на физиономии, изгаряния и прочее изявления, присъщи на някои други политически лидери. Важно е да се спомене и че поръчката е изпълнена от човек, на когото е била подадена ръка и на когото е било гласувано доверие. В коя централа се коват тези стратегии и чий интереси обслужват не е ясно, но може да се предположи.
Този текст обаче няма за цел да защитава никоя политическа партия. Споменатият злободневен случай е просто актуален политически пример за повсеместното и безпардонно нахлуване в личното пространство чрез средствата на технологията. Това нахлуване променя общуването, порядките, културата, политиката и обществата. Доверието, морала и етиката днес са инструментализирани и сведени просто до... похвати, на които се ловят глупаците или отчаяните. За останалите те са ретро, губеща стратегия. Никой вече не може да е сигурен, че няма да бъде шпиониран или записан без негово знание и това да се използва срещу него, като част от някакъв план. „Всеки има дупе, но се смеят на този, който си го показва“ е поговорка, която често се използва с възпитателна цел по отношение на децата, но навлизаме във времена, в които тя вече не важи. Дори и да не си показваш дупето, някой може да ти го покаже, без твое разрешение или дори без твое знание. После върви се обяснявай.
Не, това не касае единствено политиците. Засяга всички нас. Кой къде е бил, с кого се е срещал, какво е говорил, какви сайтове е посещавал, какви чатове е провеждал и друга повече или по малко лична информация може все по лесно да бъде получена и използвана за нечии интереси, показана на определени хора или направо публично оповестена, било то анонимно или от някакви „бранители на морала и ценностите“.
Какво следва? Безкрайни съмнения и подозрения? Параноя? Страх? Автоцензура? От нас зависи. Ако технологиите правят нашия живот по малко личен, то трябва да се адаптираме. Не, не можем да се крием и да живеем в страх, още по малко път лицемерно да сочим поредната жертва с пръст, доволни, че не ние сме на нейното място. Без да съм религиозен, ще се позова на казаното в Библията, а именно:
„Който е невинен, пръв да хвърли камък“
Ясно е кой печели, ако започнем взаимно да се подозираме, шпионираме и нахвърляме върху тези хора, които някой е решил да бъдат съсипани, поради някакви негови користни сметки.
За съжаление не можем да спрем наблюдението, подслушването, фабрикуването на компромати, фалшификациите, манипулациите и т.н.
Едно от нещата, които обаче можем и трябва да направим, е да обезсмислим тези действия. Просто като не реагираме според очакванията на сценаристите и не се връзваме на техните постановки.
А ги игнорираме.
Боян Таксиров
Коментар