Бавното ми изплуване от селенията на Морфея бе ускорено от внезапния тропот по тавана от страна на съседите от горния етаж. В резултат грубо изскочих в реалността, както шамандура, стояща под вода, когато внезапно е била отвързана от дъното. Нямаше смисъл от иначе приятното излежаване след събуждане, очевидно дечурлигата горе възнамеряваха да свирят траш метъл по все по изопващите се струни на нервите ми. А родителите им акомпанираха с ударните инструменти, характерни за ремонт.
Пожелах им... Добро утро.
Погледнах през прозореца към съседния блок. Една жена усилено тръскаше някаква черга от балкона си. Станах. Сложих вода за чай и пуснах радиото. По него звучеше “Creep” на Рейдиохед.
Отидох в банята да пусна една вода и в този момент на тавана, точно над главата ми, нещо изтропа. Майната им. Преди да си измия ръцете, хвърлих бегъл поглед към изоставащата със събуждането некрасива физиономия в огледалото и тогава отново нещо твърдо падна на пода на банята на съседите. Да, пак точно над главата ми.
Няколко минути по късно зяпах в новинарския сайт, отпивайки от черения чай, чийто аромат вече беше започнал да измества пушека в главата ми. Загледах се в един досаден рекламен банер, от тези, пред които ад-блокера ми беше безсилен. Там мигаха някакви тапи за уши! Баси... Друг такъв банер пък ми рекламираше някакъв шоколад за диабетици! Това определено ме изнерви. Защо, по дяволите, някой е решил, че трябва да видя точно тази реклама? Доколкото ми беше известно, нямах диабет. Вярно, от няколко дни мислех да си направя кръвни изследвания, ей така, профилактично, да видя какви са показателите, включително и кръвната захар, просто за информация и успокоение. И потърсих в интернет къде е най близката лаборатория. Толкова.
Но... дали наистина нямах диабет...?
Отместих поглед към заглавията на статиите. „Време е да изтръскаме боклуците“ беше името на някакъв политически анализ. Изобщо не започнах да го чета, но от любопитство погледнах коментарите под статията. Обичайните замеряния със словесни фекалии, между които трудно можеш да засечеш смислено мнение. Един от първите коментари ми се наби в очи, понеже беше написан с главни букви:
„ПОТЪВАЙ БЕ, ЧИЧАК СМОТАН! ПИЙ СИ ХАПЧЕТАТА ЗА КРЪВНО И СИ БИЙ ИНСУЛИНА РЕДОВНО, ЧЕ ДА НЕ ПОЛУЧИШ НЕКОЙ ИНСУЛТ, ХАХАХА“
Запътих се към спалнята да си оправя раницата за фитнеса. Хвърлих бегъл поглед през прозореца към отсрещния блок. Жената на балкона още тръскаше чергата си.
Изведнъж се почувствах много уморен. Дали нямаше да е по добре днес да пропусна тренировката и да си почина...?
***
За първи път попаднах на понятието „Човешки рояк“ в забележителната книга на Игор Шнуренко “Хакнатият човек“. Под „човешки рояк“ той описва бъдещето на обществата в информационната ера, в която индивидът е загубил индивидуалността си, а съзнанието му се е размило в колективните императиви, налагани отгоре. Така индивидът е умрял и се е преродил в дрон на системата. Тази съвкупност от човешки биоединици се дирижира посредством различни методики от въпросната йерархична и тоталитарна система, която ги организира и насочва в името на своите собствени цели, които естествено, нямат нищо общо с човешкото добруване и развитие. Човекът преминава на командно управление във всяка област на живота си, съобразно някакъв генерален план и според ролята, за която е определен. Дистопично. Но, според автора, хората вече биват организирани в рояци, посредством различни методики, базирани на изучаването на човешкото поведение и личните данни.
Ако системата познава индивида по добре отколкото той себе си, ако знае и „долните му гащи“, тя може да го овърже в различни зависимости, така че да няма мърдане. За начало може да го притисне, заплаши, изтощи, изнерви, подлуди, изкуши, изнуди, подкупи, съблазни, прелъсти, дестабилизира, смачка, съсипе, разболее и така нататък... Това може да се извърши с реални и виртуални похвати, чийто общ знаменател е, че биха били недоказуеми. И извършвани включително чрез човешкия рояк. Такива похвати биха резонирали в психиката на конкретния индивид, в неговата житейска ситуация, страхове, надежди, проблеми и прочее. Ако индивидът се предаде, той ще бъде „социализиран“ в рояка, оплетен в зависимости, а мозъкът му съответно промит. Така роякът нараства, а контролиращите го стават по силни.
Тогава... дали не започнах поста с една възможна история...?
Коментар