Замерянето с котви може да е болезнено. Още повече, когато става въпрос за психологически котви, или т. нар. „класическо кондициониране“. Всеки е чувал израза „Кучето на Павлов“. Той се използва, когато се описва човешка дресировка. Подават ти някакъв стимул, той активира в теб някаква представа, идея, спомен и т.н. и ти започваш да се чувстваш по съответния начин, според извиканата в съзнанието ти представа, идея, спомен... Разбира се, преди това въпросният стимул трябва по някакъв начин да се асоциира със това, което трябва да извика в съзнанието ти. Този процес на асоциация се нарича обуславяне. Най често представлява едновременно показване на стимула и предизвикване(или напомняне) на състоянието, което този стимул впоследствие трябва да отключи. Това не става от първия път, този процес трябва да се повтаря за да се „набие“ в съзнанието.
Дотук вероятно не казвам нищо ново, поне за повечето от четящите. Днес мнозина са наясно какво представляват котвите, Невро Лингвистичното Програмиране(НЛП) и експериментът „Кучето на Павлов“. Интересното обаче е, как това се използва днес.
В курсовете по НЛП се дават предимно позитивни примери, как да се „закотвяме“ за приятни спомени и така да повишаваме настроението си. Но закотвянето е неутрална техника и може да се използва както за позитивно, така и за негативно въздействие. Тя се използва в бихейвиористичните стратегии, целящи да дресират и приучат човека към дадено поведение или да го отучат от друго. Или да му внушат нещо.
Та, както трябва да е ясно, някой друг може да ни закотвя. Ако този някой ни познава и дори е запознат с нашия психопортрет, той може да предположи какви асоциации бихме направили при показване на определени символи, да речем. Да допуснем, че някой човек има страхове от нещо или комплекси. Те могат да бъдат активирани със символи, свързани с тях и по този начин засилени. Символите могат да бъдат всякакви – предмети, изображения, ключови думи, жестове, снимки, текстове, мелодии и т.н.
Примерно, ако човек се притеснява, че е на възраст и че вече не е в „първа младост“ то някой би могъл да го затормози, като му показва символи, свързани със старостта. Такива символи биха могли да бъдат явни и еднозначни, като показване на стари хора или техни снимки, характерни думи и изрази, предмети(бастуни, патерици и т.н.) но те могат да бъдат и по завоалирани, като тяхната асоциативна връзка със старостта да е по дълбока и недотам директна. Например вехт автомобил, стар модел. Естествено, ако човек види такъв автомобил паркиран пред входа си, няма да му обърне внимание. Но ако в този автомобил има нещо, което привлича вниманието, примерно стикер или да е боядисан в по нехарактерен цвят, и паралелно с това собственикът на въпросния автомобил да започне да го паркира постоянно до собствената кола на човека, това определено ще привлече вниманието. За подсилване на връзката между автомобила и старостта, може да се покаже старец, стоящ вътре или до автомобила.
Натрапването в съзнанието чрез акценти и повторения ще създаде връзка между обекта и символа(в случая автомобила). Когато тази връзка е вече изградена, човекът винаги ще обръща внимание на автомобила и на детайлите по него. Това във времето може да предизвиква определени емоции и състояния, породени от асоциацията на автомобила с възрастта на човека. Накратко, човекът ще се чувства по стар и съответно по дискомфортно. Ефектът може и да не е особено голям, но ще е постоянен, поне дотогава, докогато символът се натрапва. А може би и за по дълго. Детайлите по показвания обект също могат да бъдат символи, носещи асоциативни послания. В дадения негативен пример те биха могли да бъдат използвани за психически тормоз – ако индивидът вече се е асоциирал със стария автомобил, то ако една сутрин види предното му стъкло напукано от удар с тухла да речем, той би могъл да тълкува това като заплаха за себе си и да се стресира.
Символите могат да бъдат променяни във времето, в зависимост от контекста на ситуацията, поведението на обекта и стратегията и желанията на манипулатора. На тази база може да се оркестрира цяла постановка или сериал от множество навързани презентации.
За финал ще посоча един пример за силата на асоциативното внушение. Става въпрос за следния експеримент, проведен от Нюйоркския Университет от психолога Джон Бардж.
Две групи студенти трябвало да образуват изречения от четири думи, от дадени пет думи. При едната група студенти предоставените думи съдържали и такива, свързващи се със старостта -„сив“,“забравящ“, „плешив“, „бръчка“ и т.н. При другата група студенти подобни думи, асоцииращи се със старостта липсвали.
След изпълнението на задачата студентите е трябвало да минат по дълъг коридор, за да достигнат друга стая, в която тестът щял да продължи. Истинският тест обаче се състоял в ходенето на студентите по този коридор. Изследователите измерили времето за преход през коридора на всеки студент от двете групи и се оказало, че студентите от групата, в чийто набор от думи фигурирали и думи, асоцииращи се със старостта, извървявали разстоянието в коридора значително по бавно от другата група...
Стоях на пейката сега,
наслаждаващ се на тишина.
Сив Фолксваген мина бавно,
стар, очукан беше явно.
Не обърнах му внимание,
останах в съзерцание.
Скоро мина йощ един,
все така незабележим.
И така това си продължи,
сякаш други нямаше коли.
От таз редица вехта сива,
нещо в мен започна да унива,
мисъл някаква проблясва,
нима туй е що на мене пасва?
Боян Таксиров
Коментар