Неведнъж съм алармирал за манипулацията от страна на IT монополистите чрез личната информация, която имат за нас. Всеки, който ползва интернет, е оставил тонове информация за себе си, от която може да му бъде създаден прецизен психопортрет и на тази база дори да бъдат предвидени неговите действия. Това се извършва от страна на дигиталните корпорации, като те дори не прикриват този факт, а се хвалят с него. През 2010 година на конференцията Techonomy Ерик Шмидт, бившият изпълнителен директор на Google предвижда, че „пълната прозрачност и липса на анонимност“ е бъдещето на Интернет. Той прави следното изказване:
„В свят с асинхронни заплахи е твърде опасно да няма някакъв начин индивидът да не бъде идентифициран. Ние се нуждаем от начин да идентифицираме хората поименно. Правителствата ще изискват това“.
После добавя:
„Ако ние гледаме достатъчно дълго вашите чатове и вашите местоположения, и използваме изкуствен интелект, ние можем да предвидим, къде ще отидете. Покажете ни 14 ваши снимки и ние можем да идентифицираме кой сте вие. Мислите, че нямате 14 ваши снимки в Интернет? Вие имате снимки във Фейсбук!“
Предполага се, че дигиталните корпорации ни познават по добре от нас самите. Тогава, те биха могли да ни манипулират рационално, емоционално, да ни внушават, да ни побутват сами да стигнем до идеите, които желаят ние да имаме и т.н. Накратко, те могат да ни натискат бутоните и да ни програмират в различна степен, в зависимост от индивидуалната ни степен на податливост и обстоятелствата в живота ни. Това става посредством услугите, които те ни предлагат най често безплатно. В много от тях корпорациите ни презентират информация, за която алгоритмите са определили, че ние трябва да видим, според нашия психопрофил. И според целите на корпорациите, разбира се. Като примери могат да се посочат начините на действие на търсачките, в това число резултатите от търсенето, подреждането на тези резултати, autocomplete функцията в полетата за търсене, освен това препоръките в различни сайтове и приложения, рекламите, които виждаме според профила си, подребата на новините във Фейсбук, предизборното онлайн таргетиране и т.н.
Чрез многобройни експерименти е доказано, че подобен род информация може да въздейства емоционално на психиката, както и да повлияе на мисловния процес и на преценката на индивида. Това е една доста обширна тема, за която вече има написани книги, а и интернет изобилства с материали по въпроса. В моята книга „Хакнатият мозък“ също изследвам подробно този проблем. Но понеже тук, в блога, се опитвам да бъда по лаконичен, ще продължа по същество, с конкретен пример. Мисля, че примерите са незаменим похват в осветяването на манипулациите, защото последните могат да бъдат много сложни, рафинирани и различни по вид и характер. Едно детайлно описание на характера и методите на различните манипулации просто би отегчило повечето читатели, и така темата би останала пренебрегната. А не бива, защото тя е изключително важна и актуална. Примерът, който ще посоча е явен и разбираем, но смея да твърдя, че YouTube(част от империята на Google) манипулира и по много по фини и неуловими начини, на базата на конкретния психопрофил, житейска ситуация на индивида, неговите желания и страхове и т.н. Тъй като всичко това е строго индивидуално, една такава манипулация е трудно доказуема, и предполага запознаване на читателите с личната ситуация на индивида. Дори и в този случай аргументацията не би била напълно убедителна, на мнозина тя би се сторила като тенденциозна конструкция, плод на параноидното въображение на автора, който вероятно търси внимание. Това е и основният проблем при съвременната манипулация и психоатаки, че те, бидейки строго индивидуални, базирани на индивидуалния психопортрет, съзнание, проблеми, желания и т.н. и действайки на база на индивидуалните асоциации, остават недоказуеми. Често е достатъчно просто да се „пусне мухата в главата“ и ако това се извърши по правилния начин, ако се уцели слабото място на индивида, тази муха може да жужи дълго време в неговата глава, и дори да се превърне в цял рояк.
Та по същество. Съпругата ми и аз имаме един котарак, когото много обичаме. От известно време насам, месеци, може би години дори, YouTube започна да ми препоръчва клипове с бедстващи котки, в окаяно състояние. В редките случаи, когато съм отварял подобни клипове, съм го правил само за да натисна бутона за нехаресване, така че YouTube да престане да ме облъчва с подобни, емоционално затормозващи за всеки нормален човек клипове. Но това за съжаление не става, сайтът продължава упорито да ми презентира тези клипове. Макар и клиповете да са многобройни и различни, както и авторите им, сценарият е винаги един и същ:
Тъмбнейлът на клипа винаги представлява котка в окаяно състояние, изглеждаща зле. Името на клипа също е силно емоционално въздействащо, например „Парализирана котка лежи на тротоара, плачейки за помощ, но никой не и обръща внимание“. Ето как изглежда такъв тъмбнейл:
Няма как да се отрече, че подобен тъмбнейл е доста травмиращ. Естествено, никой не би пожелал да си причини мъките, да гледа подобно нещо, дори и да не притежава котка. Но уловката се крие в сценария, който, както споменах, винаги е един и същ. След като в началото в клипа обстойно ни се показва състоянието на котката, което винаги е ужасяващо, след това се намират добри хора, които я излекуват и приютяват, така че тя накрая заживява щастливо. Та при тъмбнейл с подобен вид, човек инстинктивно ще изпита потребност да кликне на него, за да се увери, че котката, въпреки привидно безнадеждното си състояние, накрая бива излекувана и историята завършва щастливо. Игнорирането на този видеоклип те кара да се чувстваш като коравосърдечните минувачи, които подминават бедстващата котка, оставяйки я на произвола на съдбата. Но пък ако не го игнорираш, подсъзнанието ти се изпълва с негативни и травмиращи емоции и впечатления.
Защо YouTube прави това? Иска да ни накара да приютяваме бедстващи котки? Съмнявам се, особено на фона на другите манипулации и психоатаки, които съм срещал в този сайт. Както споменах, те са много по завоалирани и трудно доказуеми, но почти всички имат депресиращ и демотивиращ характер, дори когато привидно изглежда обратното. Дяволът е в подробностите, както се казва. Може би според IT корпорациите някои групи хора трябва да бъдат потискани? Може би извършват някакъв социален инженеринг? Всъщност, дори значението на понятието „социален инженеринг“ бе променено. Първоначално този израз означаваше нещо като конструиране на обществото според определен план и проект, така както се проектира и строи машина. Самият израз подсказва това значение. Днес обаче той означава нещо друго. Ето едно от определенията, които циркулират в интернет:
Социалното инженерство е тактика, която киберпрестъпниците използват, за да манипулират хората да разкрият лична информация или да споделят чувствителни данни. Ако някога сте получавали неочаквано телефонно обаждане или имейл от човек, който иска информация за вашия акаунт, ЕГН или друга лична информация, може би сте били обект на атака на социалното инженерство.
Но това е вече тема извън обхвата на днешния блог пост, на която ще се спра по подробно в някои от следващите мои постове. Дотук с вербалната част. Ако някои иска да види още примери за травмиращите клипове със страдащи котки и има нерви за това, нека скролира надолу.
Коментар