Последните няколко десетки хиляди години от човешката история се характеризират с развитието на ума. Постепенно размерът на човешкия мозък е нараствал, а човешките умения и способности са се увеличавали. В най голяма степен това може би важи за абстрактното, логично и аналитично мислене, които са в основата на днешната технологична цивилизация. Животът и съзнанието на съвременния човек са доминирани от този тип мозъчна дейност, който обуславя неговото оцеляване в днешния свят, в сравнение със света от миналото. До не толкова отдавна друг тип мисъл и умения са били определящи за оцеляването на човека, в среда съвсем различна от сегашната.
Днес живеем в свят, изцяло създаден от ума, но въпреки това задвижван от същите инстинкти, както в миналото. Често този свят е противоречив, нелогичен и дори абсурден. Човечеството набира ускорение по пистата на прогреса, но губи връзката със себе си и природата, което създава нестабилност в това ускорително движение. Естествено, колкото по висока е скоростта, толкова по болезнено би било едно евентуално падане.
Навлизането на изкуствения интелект в живота на човека внася допълнителна скорост и нестабилност към съществуващия вектор. ИИ заплашва да разруши установени социални порядки, отношения и взаимовръзки, да повлияе на културните и морални норми, както и на политиката. Задава се свят, в който дейностите на ума постепенно ще бъдат заместени от машина, по същия начин, по който голяма част от физическия труд бе автоматизиран, като този процес изобщо не е приключил. Основният въпрос, който възниква, е какво тогава ще прави човека? Какво ще е мястото му в света, кои фактори и цели ще определят неговото развитие и насоки? Какво ще си пожелава да прави едно дете като порастне, ако няма да има нужда от програмисти, инженери, архитекти, адвокати, композитори, писатели и т.н.? Не знаем. Ако технологичният прогрес замени ума и тялото, какво ще определя човека? Няма ли той да стане излишен? Ще заживее ли в Матрицата, проектирана за него от ИИ и изобщо дали ИИ би имал полза от човека дори като батерия или нещо подобно, както бе според сценария на едноименния филм?
Възниква и още един интересен въпрос. Преобладава мнението, че изкуственият интелект няма съзнание, че той по своята си същност не е нищо повече от една програма, и погледнато в по голяма дълбочина, просто съвкупност от електрически импулси. И ако паралелно с това приемем, че еволюцията предполага човекът да бъде заменен от изчислителни машини с изкуствен интелект, то нима тогава еволюцията предполага смърт на съзнанието? Нима съзнанието, с което човекът се гордее, се явява просто един страничен ефект от изчислителните способности на мозъка, без който спокойно може да се мине? На мен лично не ми се вярва.
Ако съвременната материалистична наука остава несведуща по въпроса за съзнанието, и продължава да твърди, че то просто е страничен ефект на дейността на мозъка, може би не би било зле да обърнем внимание на това, какво казват по въпроса древните учения и философии. Например, според Йога, има няколко нива на организация на Вселената. Те са материя, енергия, ум, Аз и Вселенски Аз, т.е. Абсолюта. Без да се впускаме в подробности, за нуждите на разглежданата тема можем да обърнем внимание специално на това, че в Йога съществува разграничение между ума и Аз-а. Аз-ът, според това учение, ползва тялото и ума като средство, чрез които той се проявява в този свят. Аз-ът не е ума. Това не съответства на западната наука, в която не съществува концепция за Аз-а, подобна на тази в Йога. Според ортодоксалните схващания Аз-ът е тъждествен на съзнанието, което пък е функция на мозъчната дейност. Което означава, че със заместването на дейностите на ума от ИИ, човекът е обречен на деградация и изчезване. Не така обаче стоят нещата, ако приемем, че Аз-ът, да го наречем Дух или Душа, съществува отделно от ума. Тогава ИИ ще е иззел функците единствено на ума(интелекта), и Аз-ът ще може да ползва ИИ така, както в момента ползва своя ум. По този начин вместо изкуственият интелект да овладее човека, човекът, със съзнание за това, което е, ще може да използва изкуствения интелект, без да се отказва от своята автономия. Защото мисленето при човека е в резултат на синергичното взаимодействие на много повече фактори от изчислението, то е холистично. Това означава човек да запази привилегията да мисли за себе си на базата на своя субективизъм и лични възприятия, тъй като чрез тях се проявява истинската същност на човека. Обратното би било стандартизация и рационализация на живота и духа, което всъщност е смърт.
Без да пропагандирам йогистката философия нито пък друго учение или религия, съм склонен да мисля, че разбирането ни за човека и съзнанието се нуждае от концепции като Аз, Дух или Душа, особено в контекста на навлизащия в живота ни изкуствен интелект. Без тези концепции, служещи като база и ориентири в представата ни за самите нас и философията ни за света, би настъпило объркване и човек би започнал да се съпоставя с изчислителните машини и техния софтуер, загубвайки представа за себе си, което би довело до размиване на човека в машината. И дори това да вдъхновява някои технократи като Елън Мъск например, по някаква дълбока и неосъзната причина същото отблъсква повечето хора. Дори и да не можем рационално да си обясним защо.
Боян Таксиров
Коментар