Припознаването е един от основните похвати за внушения, който се използва в интернет и медиите. Както видяхме, почти всичко може да бъде предмет на внушение - може да ни се внушава например определена нагласа за самите нас, да ни се внуши определена представа за дадена ситуация или пък измамна идея за това какво мисли някой за нас, определена гледна точка, опасения от възможни рискове и опасности, емоции, желания, състояния и т.н. Припознаването създава асоциативна връзка между индивида, предмет на внушение, и обектът, който съдържа това, което се внушава или асоциацията за него.
Най простият начин за постигане на внушение чрез припознаване е чрез сравнение на субекта с друг човек, реален или измислен герой, животно или някакъв обект. Целта е да се постигне идентификация на субекта с това, с което е сравнен. В това няма никаква „наука“, още от най ранни години децата се обиждат, оприличавайки се едно друго на какво ли не. Новото в случая е, когато такива внушения не се отправят директно, а се загатват, използват се в завоалиран контекст, настоятелно, методично и дълготрайно. Така субектът се приучава да се припознава дори и в най завоалираните намеци, което има по силен емоционален ефект, отколкото директното внушение. При такова припознаване човек може да започне да гледа на някои свои недостатъци през призмата на обекта, в който се е припознал, като по този начин те да бъдат акцентирани и преувеличени в съзнанието му. Това, във времето може да породи и психологически комплекс. Например, ако някой има дори съвсем малко по закръглено лице(или просто си мисли така), може постепенно да се приучи да се припознава в Луната по време на пълнолуние, да речем. Нека приемем, че средата на въздействие е някакъв форум в интернет или медия с възможност за коментари под статиите. За постигането на целта в подобна среда първоначално на този човек, чрез постове, му се обръща внимание върху тази негова особеност(или върху неговото съмнение за притежанието на такава особеност). Това може да не става директно, а чрез завоалиран изказ, в който той се адресира, или бива обект на намеци. След което, в друг контекст, например в разговор между други участници във форума, се отваря тема за луната и пълнолунието в която се постват изображения на луната по време на пълнолуние, без това да има нещо общо със субекта на въздействие, нито пък той да се адресира по някакъв начин. Очакването е субектът на въздействие, попадайки на тази тема, сам да направи асоциацията между себе си и изображението на луната, тъй като пред това е бил „зареден“ с представата за себе си, като за кръглолик. Тук принципът е като при закотвянето, обаче в този случай „котвата“ се асоциира с някаква реална, имагинерна, или преувеличена характеристика на индивида. Важното е индивидът да вярва в нея. При повторение на тези въздействия е вероятно субектът да се приучи да се припознава винаги, когато види изображение на луна в този форум или медия. Впоследствие, на базата на съществувата „дресировка“, чрез аналогични похвати, индивидът може да бъде приучен да се припознава във всякакви кълбовидни обекти - планети, топки, балони и т.н. Това е възможно, поради асоциативния характер на мислене на човешкия мозък. Така, всеки път при презентация на обектите на припознаване, или „котвите“, в дадения индивид ще се затвърждава нагласата, че той има твърде кръгло лице, предвид характера на тези обекти - кръгли и кълбовидни, въпреки, че реално погледнато това може изобщо да не е така.
Веднъж, когато е създадена асоциативна връзка или идентификация между субекта и друг човек, обект, идея и т.н. може да се осъществи и внушение на черти на обекта към човека, който се е идентифицирал с него, без последния непременно да ги притежава. Така човекът може подсъзнателно да проектира в себе си черти на обекта, като дори и това да не бъде осъзнато, то да оказва въздействие върху вътрешния свят и нагласите на този човек за самия себе си. Може би помните от глава „Внушение“ примера с човека с дългия нос, на когото е внушено, че изглежда смешно. В случай, че ще го забравили, можете да си го припомните отново тук:
В интернет троловете и понякога журналистите използват припознаването с цел да внушат на някого негативни черти, сравнявайки го с притежаващ такива черти обект. Това може да става посредством текст, но също така и чрез изображения.
Примерно, ако даден човек има дълъг нос, и целта е да се внуши, че човекът изглежда глупаво, без това реално да е така, може да му бъде презентирана снимка на друг човек с дълъг нос, който изглежда глупаво. Така въпросният човек би могъл подсъзнателно да се идентифицира с презентирания му образ, на базата на общата черта, а именно дългия нос, присъщ и на двамата. След като веднъж подобна асоциация е постигната, на тази база човекът може да започне да мисли(и да усеща) и за себе си, че изглежда глупаво, както изглежда образът, с който той вече се асоциира.
Понякога внушението може да цели да повлияе на собствената преценка не по отношение на лични качества или недостатъци, а според социалния статус и усещането за лична значимост. Примерно ако целта на внушението е да се накара даден човек да възприема себе си като неудачник, трябва да се направи така, човекът да се припознае в даден образ на неудачник. За целта може да се публикува история, в която се описва неудачик, притежаващ някои белези на обекта на внушение(желателно представени в негативен аспект) - например сходна възраст, сходство в житейския контекст, подобие във външния вид, една и съща професия и т.н.
При добро познаване на субекта и внимателно боравене с тази техника, той би могъл да се припознае в неудачника. След като се постигне припознаването, това, което по нататък се спомене за героя на историята, би могло подсъзнателно да се проектира в индивида, обект на манипулацията. След като видяхме как думите зареждат определени усещания и нагласи, при наличие на асоциативна връзка успехът на внушенията става още по вероятен. Ако например манипулаторът иска обектът на неговата манипулация да пропуши, той може да представи героя на историята като отчаян човек, който пие и пуши. Ако манипулаторите искат да внушат на индивида страх от предстоящо уволнение, те могат да представят обекта на тяхната история като току що уволнен. Ако искат да внушат болест, героят на разказа ще е болен от някаква тежка болест(ако индивидът е хипохондрик, или се страхува или съмнява, че е болен от тази болест, въздействието разбира се, ще е още по силно).
Често, когато целта е някой да се „смачка“, тази техника се използва в още по негативен план, като се цели индивидът съзнателно или не да се идентифицира с някакви отблъскващи образи, като така постепенно самият той започне да се възприема като такъв. Ако бъде постигнат траен ефект, той би могъл да повлияе върху целия му живот.
Както споменахме, внушенията и техниките за припознаване не са само вербални и текстови. Те могат да бъдат и визуални, като за целта по аналогичен начин се използват изображения и видеоклипове, където акцентите могат да бъдат определени сходни външни белези между евентуални персонажи в изображението(или клипа) и таргетирания индивид, сходна контекстна ситуация(например елемент от средата на индивида), или друг момент, свързващ индивида с презентирания визуален образ или идея.
Освен приучаването на таргетирния индивид да припознава себе си в това, което му се покаже, е възможно той да се научи да припознава и всяка друга идея, която му се загатва. Това може да бъде например някаква заплаха, която да бъде активирана с подходящи думи или изображения или пък загатване за някакви възможни облаги, или пък намек за неверен партньор и т.н. Всяка идея или емоция, било това съмнение, опасение, надежда, страх, или нещо друго, може да бъде закачена за някакви вербалени, текстови или визуални символи, които индивидът може да припознае като отнасящи се към него. Примерно, ако приемем, че някой желае да събуди съмнения във вас относно верността на вашата съпруга(за удобство нека приемем, че сте мъж), то той трябва първо да обуслави връзката между това, което ви презентира, и вашият житейски контекст. Трябва да ви приучи да припознавате вашата ситуация в това, което той ви презентира. Ако вашата съпруга е например червенокоса и висока, манипулаторът би могъл да публикува в даден интернет форум, който вие четете, истории свързани с изневери от страна на високи и червенокоси жени. Би могъл да публикува и някакви изображения, тласкащи ви към асоциации с вашата съпруга. Манипулаторът би могъл да използва всякакви намеци, за да създаде колкото се може повече асоциации между материалите, които той публикува, и вашия живот. Може би ще използва вашето малко име в някаква история, или името на съпругата ви, или ще загатне за нещо свързано с интериора на вашето жилище - може би характерен елемент от обзавеждането, цвят на килима и т.н. Ще се опитва да създаде достатъчен брой „случайни“ съвпадения, така че да привлече вниманието ви. Това вероятно ще ви накара да се замислите и да станете по чувствителен към това, което манипулатора публикува. Веднъж, когато вече сте „закачени“, той може да си играе с вас, както намери за добре, пробутвайки ви различни намеци и асоциации, доразвивайки своите внушения, а също и отправяйки нови такива, опитвайки се да провокира и други ваши съмнения и/или емоции. След като има изградена връзка между вас и манипулатора, той може да представя на вашето внимание всякакви внушения и „храна за мисълта“, които да ви тласкат към това, сами да конструирате желаните от манипулатора идеи в съзнанието си.
Човек не само може да бъде дресиран да прави асоциации между себе си и конкретни истории, образи, клипове и т.н., той може да бъде приучен да прави това непрекъснато, дори и без да има повод или някакъв умисъл. Това става най вече чрез усилени „атаки“, когато сигналите са толкова много, че индивидът се „научава“ да ги намира, и продължава да го прави дори и когато те вече са престанали. По този начин той може да бъде тласнат в състояние на затормозеност и параноя.
Естествено, нито припознаването, нито възприемането на дадена представа за себе си, или пък внушението на определени навици, емоции и поведение може да бъде особено ефективно при пълна липса на сходства или склонности на субекта с представения на вниманието му обект за припознаване. Но при наличие на някакви сходства едно методично и системно въздействие по различни канали, би могло, при определени ситуации, да тласне индивида към някаква степен на припознаване. Това, във времето, може да доведе до промяна във себевъзприемането. Важно е да се отбележи, че колкото по уморен и изтощен е човек, толкова по отслабени са неговите психически сили и толкова по податлив на внушения е той. Помислете си например кога по лесно и спокойно отстоявате позицията си – когато сте свежи преди работа или след нея, когато евентуално сте вече уморени? Именно поради тази причина много често внушенията вървят заедно със затормозващи въздействия(било то обиди, лични нападки, заплахи, подигравки и т.н.), които целят да уморят индивида и така да го направят по възприемчив към това, което трябва да се прокара в съзнанието му.
Тъй като става въпрос за доказани чрез изследвания механизми и процеси в човешкия мозък, то със сигурност всяко въздействие постига някакъв ефект, в някаква степен. Обаче кумулативният ефект на множеството синхронизирани и кохерентни въздействия може да има далеч по силен резултат. По същество това, което се повлиява от подобни въздействия, са несъзнателните ни преценки, реакции и решения, нашата интуиция и вътрешните ни нагласи. Затова, като общо правило е добре да помним, че не трябва да се отдаваме на първосигналните емоции, импулсивните реакции и решения, а вместо това да се опитваме да действаме спокойно, и да си осигуряваме време за размисъл. През призмата на спокойствието и логиката човек гледа на себе си по друг начин, а и светът изглежда различен. Каквито и привидности, игри на въображението, съмненията и емоциите да ви сервират манипулаторите, опитайте се да прогледнете отвъд тях, и да живеете в света на причините.
Коментар