Всеки от нас има слаби места. Това може да са страхове, фобии, комплекси, съмнения и прочее неприятни неща от този род. Дори и да има човек, толкова съвършен, че да няма никакви подобни проблеми, то такъв индивид също не е застрахован от това да развие някои от тях. За съжаление, за това може да му се „помогне“ от страна на този или тези, които знаят как да активират и да утежняват подобни състояния. Чрез прилагането на определени техники(в предишната глава вече разгледахме техниката на „припознаване“) индивидът може да бъде вкаран в затормозено състояние, в което той да се фокусира върху въображаем или преувеличен проблем, или проблеми, което да разстрои и разбалансира вътрешния му ритъм и мисловен процес. Подобно състояние може да стигне до степен индивидът напълно да загуби контрол върху себе си и своя живот, и вследствие на това да започне да деградира. Или както се казва на жаргон, да бъде вкаран във „филм“. Като стана въпрос за филми, се сещам за филма „Играта“(1997) с Майкъл Дъглас, където героят му, преуспяващ бизнесмен, бива въвлечен в ситуации, които разклащат чувството му за сигурност, увереност и контрол до такава степен, че той губи представа за себе си, кой всъщност е.
Постигането на подобен ефект(макар и вероятно не чак в степента, показана във филма) не е особено трудно, ако целящият това е запознат със психопортрета и съответно със слабите места на индивида. От там нататък всичко опира до тяхното активиране чрез умело боравене с намеци и асоциации, без значение дали те ще се отправят в лична комуникация „очи в очи“, в интернет чатове и форуми, или пък чрез препоръки от някой сайт, приложение, онлайн търсачка, спам мейли, анонимни смс-и или по някакъв друг начин. Навсякъде, където има интеракция или дори само едностранно предаване на информация, съществува възможност тя да бъде манипулативна и тенденциозна, базирана на психопортрета на индивида. Стига отправяните намеци и внушения да са методични и постоянни, мнозина от хората могат да бъдат потопени в собствените им или чужди кошмари от съмнения, подозрения, страхове, или блокиращи живота и унищожаващи самочувствието комплекси. Както в романа 1984 на Джордж Оруел, някой може да ви изправи пред вашите най големи страхове. Те са различни за всеки. Чувал съм, например, че студентите по медицина през първи и втори курс преминават през период, в който намират симпотми в себе си на всички страшни болести, за които учат. А вас страх ли ви е от болести? От рак, диабет или може би Ковид-19? Не сте ли се питали, дали не проявявате симпоми на някоя страшна болест? Ако не - поздравления, но трябва да знаете, че повечето хора не са като вас. Аз например не съм.
По времето, когато работех в Дубай, се бях заинтересувал от качеството на чешмяната вода там, по специално дали не е вредна за пиене. Разровяйки се в интернет, в търсене на отговор на моя въпрос, попаднах на всевъзможни алармиращи мнения, някои от които уверяваха, че водата в Дубай не само не става за пиене, но и причинява кожни обриви, косопад и дори оплешивяване. Въпреки, че здравият разум и личния опит отхвърляха подобни твърдения, породилото се леко чувство на безпокойство ме накара да продължа със своите интернет изследвания по въпроса. Така попаднах на един сайт, където един достолепен лекар и професор уверяваше, че чешмяната вода навсякъде по света е гибелна, защото хлорът в нея бил най големият убиец и отговорен за всевъзможни болести и увреждания и дори причинявал ранна смърт на индивида. Разбира се, изрично бяха споменати жените и децата, като особено изложени на риск. Беше категорично заявено, че основен дълг на съпруга е да предпази своето семейство от хлорната интоксикация, причиняваща непоправими увреждания. Изходът, според професора и собственик на сайта, беше в закупуването на сложни и скъпи пречиствателни системи, струващи над сто хиляди долара. Тези системи се продаваха на модули, като се препоръчваше и закупуването на модул за тоалетната чиния, тъй като хлорните изпарения от нея отравят въздуха в къщата и оставайки необезопасени биха обезсмислили дейността на останалите пречиствателни системи. Професорът беше подкрепил тезите си с най различни графики и цитирани изследвания, които при по обстоен преглед се оказаха напълно стъкмени, графично изопачени или непотвърдени.
Колкото и нелепо да звучи, аз се притесних значително и донякъде дори се вманиачих на тази тема. За щастие това трая кратко - около ден-два, след което излезнах от това състояние. Но случилото се ми остана като поука за това, че не съм психически толкова неуязвим към внушения, колкото си мислех до момента.
Хората имат най различни страхове, свързани със здравето им, които могат да бъдат активирани. Но здравето не е единствената област, за която може да се тревожим. Помислете си вас от какво ви е страх например? Уволнение, изневяра, фалит, отхвърляне, земетресение, болест на близък човек, провал, злополука или нещо друго? Може би имате комплекс за малоценност или пък се чувствате твърде стар? Вие си знаете най добре. Всеки има своите „ахилесови“ пети, в които някой умело може да се прицелва и да стреля с отровни стрели. Рецепта за противодействие няма, тук най важна е индивидуалната психическа издръжливост, както и личната философия. Дори и да станете обект на подобни въздействия, опитайте се да възприемете нагласата, че всяка такава стрела не ви убива бавно, а засилва вашия психологически имунитет и ви прави по силни. Тогава ще се случи точно това.
Коментар