Насаждане на идентичност

Патриот ли сте?

Споделяте ли мисълта на Кенеди, да не питате какво Родината ви може да направи за вас, а да питате какво вие можете да направите за нея? Смятате ли, че вашата Родина стои над всичко?

Да?

Тогава можете ли да отговорите на следните въпроси:

Бихте ли направили всичко за Родината си?

Смятате ли, че вашата Родина стои над вашите индивидуални права и човешките права по принцип?

Мислите ли че има някаква висша, национална идея, в името на която свободният избор на индивида и неговата свобода могат да бъдат пожертвани?

Ако мислите така, можете ли да си отговорите какво точно прави тази национална идея толкова ценна?

Кой оформя и определя тази национална идея и пътищата по които трябва да се върви към нея?

Бихте ли участвали в завоевателна за вашата Родина война и бихте ли убивали на фронта тези, които отбраняват своята Родина от агресията на вашата, за да направите вашата Родина велика?

Религиозен ли сте?

Ако сте отговорили утвърдително на горния въпрос, то не мислите ли, че национализмът противоречи на принципите на повечето религии? Коя идентичност във вас е по силна - тази на патриота или тази на религията към която принадлежите?

Признавам, че тези въпроси са провокативни. Но това не ги прави излишни.

Насаждането на идентичност представлява опит индивидът да се причисли към някаква социална група по етнически, професионален, религиозен, морален и прочее признак, като на базата на това, впоследствие от него да се очаква определено съзнание, мислене, ценностна система и поведение, характерно за тази общност. За по силно сплотяване на общността се използват ритуали, порядки и символи, защото колкото по сплотена е тази общност, токова по голяма е властта и над индивида. Създава се чувство за принадлежност, което се очаква да се насложи над индивидуалните права и предпочитания. Императивът на колектива винаги се наслагва над личностните права и личния избор. Това е племенното мислене, което се базира на първични програми в човека и животинския свят. Не можем да игнорираме склонностите на хората да се обединяват в групи, защото това е заложено във всички социални животни, но можем да се замислим за обединяващите принципи и ценности, доколко те кореспондират с общочовешките стремежи и идеали, и дали не са племенни и ирацонални, връщащи човек назад в развитието му. Дали не предполагат вражда, потисничество, крайно разделение и насилие. Това племенно мислене обуславя и прави възможни диктаторите и техните тоталитарни режими. Неслучайно е казано, че национализмът е последното убежище на мерзавеца.

Манипулацията на база идентичност е изключително често срещана, не само в политиката, но и в социума. Обуславянето на властта и нейните действия чрез идентичността, племенното мислене и чувството за принадлежност, противопоставя последните на  заложените в човека склонности и стремежи към свобода и справедивост. Това е удобен похват на властимащите да неутрализират общественото негодувание, докато прокарват потискащи и репресивни мерки и правила. Всяка репресия и мерзост може да бъде представена като необходима в името на „общото благо“.

Аналози и варианти на фразите по долу срещаме често в публичния дискурс:

„Родината е над всичко!“

„Всичко за Родината!“

„Национален предател!“

„Ти какво направи за това Родината и утре да я има?“

„Ти какво пожертва за това Родината и утре да я има?“

„Ако беше истински (еди какъв си) нямаше да правиш това!“

„Ти не си истински (еди какъв си)!“

„Егоист! Мислиш само за себе си, не и за обществото!“

„Трябва да се подчиниш на волята на Семейството!“

„Единни сме, защото жертваме индивидуалните прищевки в името на общността!“

„Животът в общност има своята цена(свободата).“

„Ако искаме да бъдем общество, трябва да приемем известни разумни ограничения.“

„Безотговорен нихилист!“

„Не бива да мислим как ние да успеем, а как да успеем като Държава!“

И т.н.

Общото в такива манипулативни послания е противопоставянето на личния интерес на обществения. Никога разбира се, не се споменава кой точно дефинира обществения интерес и манипулаторите ще направят всичко възможно, за да избегнат да отговорят директно на такъв въпрос. Опитващите се да налагат колективистична пропаганда са елитите и силните на деня, които чрез такава пропаганда се опитват да добият още повече власт над обществата и отделния индивид. Важно е да се отбележи, че точно те са крайните индивидуалисти, които са натрупали личната си власт и богатства за сметка на обществата и народите, чийто водачи и лидери претендират да бъдат и в чиято свобода се прицелват, чрез колективистичната пропаганда и насаждането на племенно мислене.

Няма нищо лошо в това, човек да се чувства част от някаква общност, но той трябва добре да познава своите собствени причини за това усещане за принадлежност, а не просто да бъде част от едно сляпо стадо, робуващо на водачите и насаждания от тях догматизъм.