Психологическите „побутвания“ са развиваща се индустрия. Вдъхновени от научните изследвания тези лесни методи за промяна на поведението стават все по популярни сред политическите и управленски елити.
В цял свят политиците и експертите, насочвани от изследователите в областта на поведенческата психология, създават методи за насочване на хората към определени решения, за които, поне според парадигмата на управляващите и елитите , се приема, че са в интерес на индивида и обществото.
Привържениците и пропагандистите на въпросните психологически въздействия, представляващи влиятелна група от психолози и икономисти, известни също като „поведенчески икономисти“ следват философията, която наричат „либертариански патернализъм“. Тоази на пръв поглед противоречива фраза се свързва с патерналистичната идея да се поощряват определени решения чрез тактики, които запазват свободата на избор на индивида. Самоопределилите се като „архитекти на избора“ създават и използват методи, уж целящи да предпазят индивида от евентуални негови склонности, които биха могли да му навредят, като например прекалена самоувереност, намалено внимание, фокусът върху настоящето за сметка на бъдещето, тенденцията да е мотивиран от негативното вместо от позитивното, от мечтанията и фантазиите и т.н.
Икономистът от Чикагският Университет Ричард Талер и професорът по право Кас Сънстейн, сега работещ в Харвардския Университет дават начало на това политическо движение с книгата си „Побутване“, излязла на пазара през 2008 година. В нея Талер и Сънстейн заявяват, че хората, като цяло не мислят разумно, икономически обосновано и логично като т.нар. Хомо Икономикус (Homo economicus), а по скоро са като фокусирания в телевизора и своите понички анимационен герой Хомър Симпсън. Поради тази причина концепцията за психологическите въздействия се възприема като позитивна сред релевантните среди. Въпреки, че нима Хомо Икономикус не е идеологическа концепция? В края на краищата кой би искал да бъде охарактеризиран като Хомо Икономикус?
Такива позитивни „побутвания“ могат например да бъдат електронни писма, които напомнят на минали дарители на благотворителна организация, че е време да дарят отново, или пък съобщения на закъснелите данъкоплатци, че повечето от техните съседи или бизнес колеги вече са платили своите задължения. За да подтикнат към по-здравословното хранене, тези архитекти преработват подредбата и интериорите на магазините и заведенията, така че плодовете и зеленчуците да са по-лесни за достигане от нездравословната храна.
Разбира се, тези примери са част от положителният, рекламен облик на тези политики. Не бива да забравяме, че с подобни методи още в началото на миналия век PR индустрията накара жените да пропушат например.
Но новите изследвания предполагат, че лесните за прилагане подтиквания могат да доведат до нежелани усложнения и проблеми както за „побутващите“ така и за „побутваните“. Това е така, защото всяко скрито въздействие, без знанието на индивида, носи отговорност и крие риск. Нещата винаги могат да се объркат. Понякога много. Осъзнаването на факта, че хората са умишлено манипулирани от държавни и частни институции, уж в името на тяхното собствено добро, също може да има непредвидими социални последици.
Най малкото е притеснителен факта, че политиците и елитите са възприели идеята да въздействат на населението с определени научно обосновани методи и прийоми, така че то да върви в определена, желана от тях посока. Доколко целите на подобни политики като цяло са добри за хората и доколко не, е въпрос, който едва ли има универсален и еднозначен отговор. Във всеки случай, подозренията, че подобни цели могат да са обуславени от интереси, идеология, корист, стремеж към контрол и власт, месианство и т.н. остават. Самата идея, че едно привилегировано малцинство си гласува правото да манипулира мнозинството според собствените си съображения е смущаваща и влиза в разрез с демократичните ни ценности и разбирания за човека и живота.
От побутването до социалния инженеринг* пътят е много къс. И може би дори е вече извървян...
*понятието да не се бърка с техники за разбиване на пароли и добиване на контрол спрямо устройствата на даден индивид. Това значение, в контекста на дигиталната сигурност, е добило популярност и заплашва да измести първоначалното значение на термина „социален инженеринг“ – а именно социален контрол, проектиране на обществото и определяне на индивидуалните роли и съдби в името на даден социален проект, обуславен от конкретна идеология.
По материали от:
Коментар