Може би знаете за известния експеримент на американския психолог Стенли Милграм, проведен през 60те години на 20ти век, където се изследва склонността към подчинение на авторитети, в условия на противоречие с човешкия морал. Ако не сте чували за него, ето в какво се състои той:
Участват двама души, които влизат в ролите на учител и ученик в мним експеримент, уж изследващ ефективността на наказанията при заучаването. Ученикът трябва да запамети определени двойки думи, а учителят да го изпитва, като при грешен отговор следва да накаже ученика с електрошок, по нареждане на експериментаторите. Тук уловката е, че докато учителят е случайно лице, ученикът всъщност е актьор и подставено лице от експериментаторите. Електрошоковете не са истински, но „учителят“ не знае това. Реално се изследва нещо друго, а именно до каква степен човек е склонен да се подчинява на авторитети, дори когато заповедите противоречат на човешките разбирания и морал. На „учителите“ се обяснява, че каквото и да се случи, те няма да носят никаква отговорност, тя пада изцяло върху организаторите.
„Наказанията“ с електрошок варират от 15 до 450 волта, като на бутоните за пускане на по високи волтажи има и предупредителни надписи, като на този за 375 волта е изписано „Опасно. Тежък шок.“, а на последния фигурира многозначителното „XXX“. Преди експериментът да започне, учителят изпитва върху себе си ефекта от електрошока от най ниска степен, който също е болезнен. Разбира се, както споменахме, ученикът не е подложен на никакви елетрошокове, но учителят не знае това.
В хода на експеримента ученикът започва да дава все повече грешни отговори и учителят според правилата трябва да пуска увеличаващи се електрошокове.Той получава нареждания от експериментатора да извърши това, като при съмнения и възражения от страна на учителя, породени от реакцията на ученика(която е фалшива), експериментаторът повтаря, че учителят е длъжен да действа според условията на експеримента. Ето неговите стандартни реплики:
- Моля, продължете.
- Експериментът изисква вие да продължите.
- Абсолютно необходимо е вие да продължите.
- Нямате никакъв друг избор, освен да продължите.
Но всъщност, никой от учителите не е бил длъжен да продължи, не е бил задължен от някакъв закон да довърши експеримента и е могъл да си тръгне по всяко време.
В реакцията си на фалшивите шоковете, ученикът имитира страдание, на което учителят е свидетел. Той първоначално стене, като с увеличаването на напрежението почва да тропа по стената и да се моли на учителя да не му причинява повече болка, защото това може да го убие. Казва му че има слабо сърце, шепне, хлипа, крещи... При достигане на шоковете до 300 волта ученикът замлъква и се отпуска на стола като труп.
Но в условието на експеримента е казано, че мълчанието се приема просто за грешен отговор и трябва да бъде последвано от електрошок.
Две трети от участниците дори и в тази ситуация прилежно продължават да пускат електрошокове и накрая натискат последния бутон, означен с „XXX“. Но дори и сред недостигналите до края, не е имало такива, които да спрат преди 300 волта.
Резултатите от този експеримент са тревожни. Оказва се, че хората нямат особени задръжки да извършват насилие, ако получават заповеди, и отговорността не е тяхна. Абдикирането от човешката отговорност, емпатия, съчувствие и състрадание, в полза на подчинението на груповия императив и правилата на авторитетите е склонност, която обяснява човешките зверства при тоталитарните режими и изобщо при йерархичните структури като армията например.
Коментар