Начало

Още през 70те години на миналия век Станислав Лем предрича, че ще настъпят времена, в които границата между мира и войната ще е размита и неясна. Че дори ще дойде време, което няма да е нито мир, нито война, а и двете едновременно. Днес това време е дошло. Наричаме го хибридна война. Под този термин се разбира широк спектър от координирани действия в различни области – военна, информационна, дигитална, политическа, социална, психологическа и т.н. насочени към постигане на определена цел.

Думите могат да бъдат куршуми, това сме го чували. Но тези куршуми могат да действат избирателно. Това е възможно, защото всяка информация се възприема през призмата на индивидуалния контекст, или психическа настройка на индивида. Ако например информацията е текст, то настройката на индивида, неговата ситуация, състояние и т.н. е контекст. Така че думите, в ролята си на куршуми, могат да нараняват тези, които предварително са настроени да бъдат раними.

Преди известно време, с цел да си упражня разбирането на разговорния немски, гледах „риалити“ видеоклип за работата на полицаи по време на нощна смяна в разгулния квартал Sankt Pauli в Хамбург. Та полицаите бяха спряли няколко подпийнали младежи, които обаче въпреки алкохолния си градус, показваха разумно благоприличие пред представителите на реда. Но не личеше да са изпълнени с уважение.

Замерянето с котви може да е болезнено. Още повече, когато става въпрос за психологически котви, или т. нар. „класическо кондициониране“. Всеки е чувал израза „Кучето на Павлов“. Той се използва, когато се описва човешка дресировка. Подават ти някакъв стимул, той активира в теб някаква представа, идея, спомен и т.н. и ти започваш да се чувстваш по съответния начин, според извиканата в съзнанието ти представа, идея, спомен...

„След десетилетия на съблазън, залъгване и обещания за рай технократите обявиха на човечеството шах и мат. Те закриха епохата на Просвещението и потопиха хората в състояние на нарцистична наркоза.

Планетата, която човекът ограбваше хищно, отвърна на удара; вместо да потърси изход, самопровъзгласилият се за „елит“ хакна Homo sapiens и го използва като суровина в търсенето на желания Граал на властта.

Бавното ми изплуване от селенията на Морфея бе ускорено от внезапния тропот по тавана от страна на съседите от горния етаж. В резултат грубо изскочих в реалността, както шамандура, стояща под вода, когато внезапно е била отвързана от дъното. Нямаше смисъл от иначе приятното излежаване след събуждане, очевидно дечурлигата горе възнамеряваха да свирят траш метъл по все по изопващите се струни на нервите ми.

Докато съществува откъснато от останалия свят,

идеалното общество е осъществимо.

Пала е страна, в която дори птиците призовават към внимание, към това да бъдем тук и сега, в пълна осъзнатост за чудото на живота. На това място щастието не зависи от големите банкови сметки и притежанието на безброй вещи, а от близостта с другите и усещането за смисъл. Хората не изповядват определена религия, а духовни принципи, намирайки отговори за житейските предизвикателства в учението на Буда и в тантризма. 

Скандалът с изнесения аудиозапис на среднощните разговори на лидерите на „Продължаваме Промяната“ резонира в политиката и обществото, променяйки сметки, планове и стратегии. Политически, журналистически, тролски и прочее човечета, от различни разновидности бяха впрегнати да пръскат слюнки от своите си трибуни, в един пошъл театър на демонстративно лицемерие, наливайки секрети в мелницата на господарите си. От ГЕРБ не пропуснаха да "кешират" събитието и (поне засега) разтуриха преговорите.

Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на това имаха властта да го определят. Поне до тази степен, която засягаше техните интереси.

Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях.  Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На този екран се виждаха няколко графики, част от презентацията на новата, амбициозна програма на правителството, която целеше в най ускорени срокове да превърне Държавата в регионален икономически и военен лидер.