Независимо за какво става дума, в повечето случаи троловете/манипулаторите ще се опитат да събудят емоции в индивида, които да засенчат логиката и критичното мислене. Когато ви тласнат по пътя на емоциите те добиват контрол над вас и увеличават вашата степен на внушаемост. В този момент вие ставате възприемчиви към внушения и емоционално уязвими.
Троловете се опитват да емоционализират аудиторията по най различни начини, но най вече като въздействат върху определени стремежи, потребности, очаквания, комплекси и особености, които са значими за индивида, към които той е чувствителен и които са свързани с ценности и емоции. Нека за удобство ги наречем центрове.
Такива центрове могат да бъдат например този на морала и желанието човек да бъде добре възприет от околните. Имаме център на страха, честолюбието, порядъчността, секса, собствената значимост, амбицията, ревността, чувството за принадлежност, мъжествеността или женствеността, сигурността, алчността, справедливостта, гнева, авантюризма, вината, доверието и т.н. Всички тези центрове са проявени в различна степен във всеки отделен индивид и също така зависят от конкретната житейска ситуация. Някои хора например имат по засилено чувство за справедливост, други пък са по алчни, трети могат да имат съмнения в своята мъжественост или женственост, и/или пък да се намират в някаква специфична житейска ситуация, предизвикваща в тях конкретни емоции, например на надежда, страх, раздразнение, съмнение и т.н. Ето защо за лицата, които извършват психически въздействия е толкова важно познаването на индивида, неговият психопортрет, среда, конкретните обстоятелства и контекст.
Тези центрове са свързани с емоции. Когато бъдат активирани чрез провокации, било то под формата на определени думи или изрази, картини, повевствование и т.н. се активират определени емоции. Ако позволим да бъдат активирани.
Махатма Ганди има една велика мисъл, която би трябвало да е ключът и подходът към нашия самоконтрол:
„Нищо не може да ме нарани, освен ако аз не му позволя“
Никой не може да ни „вкара“ емоции в съзнанието. Те не могат да се инжектират отвън(освен ако не става въпрос за психотропни вещества и наркотици). Емоциите се пораждат в нас от самите нас, те са отговорът на съзнанието и тялото на конкретни дразнители и обстоятелства. От нашия самоконтрол зависи дали ще позволим някой „да ни натиска бутоните“ и да предизвиква каквито си иска емоции в нас, подтиквайки ни към първосигнални реакции, или първо ще „преброим до десет“ и ще помислим спокойно дали не се опитват да ни подхлъзнат в блатото на неконтролируемите емоции и да ни държат там колкото си искат.
Когато троловете се опитват да активират центровете на порядъчността, те се опитват да адресират социални ценности като патриотизъм, семейство, деца, дом, дълг, често чрез думи-символи и изрази, като „Родина“, „бъдещето на децата ни“, „обществено благо“, „обществен дълг“, „егоизъм“, „егоцентризъм“ и т.н.
Позоваването и използването на общочовешки и обществени ценности с цел постигане на някакъв резултат, несвързан с тези ценности, но представен като тяхно проявление и следствие, се нарича инструментализация на ценностите. В резултат ценностите постепенно се обезценяват.
Освен инструментализацията на ценностите, троловете биха могли да се опитат да активират страхове във вас, посочвайки реална, преувеличена или имагинерна причина, и паралелно да намесят нещо, към което сте чувствителни, за по голям ефект. Следната фраза например цели да активира страха от мигрантите и стремежа към сигурност, като използва родителското чувство и обичта към децата за целта:
„Мигрантите превзеха държавата ни. Вече е твърде късно. След 10 години ще са мнозинство, а децата ни ще изучават Корана.“
Или ако нямате деца, но сте религиозен/а, фразата може да бъде модифицирана по следния начин:
„Мигрантите превзеха държавата ни. Вече е твърде късно. След 10 години ще са мнозинство, а църквите ни ще се превърнат в джамии.“
Ако пък не сте религиозни, със сигурност няма как да не сте чувствителни към сигурността на момичетата:
„Мигрантите превзеха държавата ни. Вече е твърде късно. След 10 години ще са мнозинство, а изнасилванията ще бъдат ежедневната реалност.“
Когато имате съмнения, че някой се опитва да си играе с емоциите и ценностите ви, трябва да се замислите критично, дали изложеното наистина е правдоподобно и дали представената теза не е пресилена и представена в твърде емоционален план, засягащ определени чувствителни моменти в обществото и индивида. Ако това е така, твърде е възможно в дадения случай ценностите да се инструментализират, с оглед постигане на определена цел.
Тъй като емоциите винаги предхождат мисълта, нормално е първоначално да се усети емоционалното въздействие, но впоследствие то трябва да остане на задан план и да се помисли дали емоционалното отношение наистина е релевантно.
В случай че става въпрос за комуникация, в която участвате лично, то троловете вероятно ще се опитат да ви провокират. Ако ви познават, вероятно ще знаят вашите слаби места и ще се пробват да ги експлоатират. Ако не ви познават, ще пробват да породят емоция във вас, прицелвайки се в обичайните качества, стоящи най високо в йерархията при човека - наличие или отсъствие на ум, красота, сила, популярност , пари и т.н.
Емоциите, които биха се опитали да се опитат да събудят във вас, могат да бъдат от всякакъв характер. Например могат да адресират вашето его чрез похвали или критики:
„Знам, че си умен, ще разбереш.“ - похвала, ако сте „умен“, трябва да се съгласите с трола
„Разбира се, от теб не се очаква да разбереш.“ – дразнене, дискредитиране, внушение
Биха могли да се прицелят във вашите комплекси директно или чрез намеци. Често това става чрез директни лични нападки и дразнене, но по изтънченият начин да постигнат това е с намеци. Колкото по завоалиран е намекът, толкова по силен е ефектът. Могат да се опитат да ви оставят в съмнение и размисъл какво са имали предвид, дали не са намекнали нещо за вас, или не. Колкото сте по неуверени в себе си, колкото повече имате нужда от чуждо одобрение и колкото повече „центърът на тежестта“ е извън вас, толкова по успешни спрямо вас ще бъдат подобни похвати.
Провокирането на емоции се използва непрекъснато в бихейвиористичните стратегии за въздействие, когато обектът бива „награждаван“ с индуциране на позитивни емоции или „наказван“ с негативни емоции.
Коментар